ЗДДФЛ, чл.9, aл. 2,ЗДДФЛ, чл.43,КСО, чл.4, aл. 1, т. 1,КСО, чл.4, aл. 3, т. 1,КСО, чл.6, aл. 2,КСО, чл.6, aл. 8,КСО, чл.127, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.55, aл. 1,ЗДДФЛ, т. 8, параграф 1,КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,КСО, чл.4, aл. 3, т. 4,КСО, чл.4, aл. 3, т. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 6,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 3,НООСЛБГРЧ, чл.11,ЗДДФЛ, чл.65, aл. 13,ЗДДФЛ, чл.29, aл. 1, т. 2, буква б,ЗДДФЛ, чл.45, aл. 4,ЗЗО, чл.40, aл. 5

Изх. № 53-04-74/11.03.2015 г.
ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква “б“
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 3
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 5
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 13
ЗДДФЛ, §1, т. 8 от ДР
ЗКПО, § 1, т. 8 от ДР
КСО, чл. 4
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6
КСО, чл. 6, ал. 2
КСО, чл. 6, ал. 8
КСО, чл. 127, ал. 1
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1,
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3
ЗЗО, чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11.
Други: Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), чл. 3, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 4, т. 1
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Х“ ЕООД извършва преводаческа дейност и издаване на книги, публикации и други. За издаване, популяризация или преводи на книги дружеството получава субсидии от различни институции. От субсидиите се изплащат възнаграждения на физически лица за извършване на преводи и преотстъпване на авторските права върху същите тези преводи и съответно имената на физическите лица се посочват в книгите като автори на превода.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се облагат възнагражденията на физическите лица за извършване на преводи и преотстъпване на авторските права върху тях?
2.Дължат ли се осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения за извършване на преводи и преотстъпване на авторските права върху тях.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката, са уредени със Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). На основание чл. 3, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 4, т. 1 от същия закон, преводите, с изключение на официалните преводи на нормативни и индивидуални актове на държавни органи на управление, са обект на авторско право. Като обект на авторското право, преводаческите услуги следва да отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП – извършване на преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби (Решение № 1902 от 15.02.2010 г. по адм. дИзх. № 10643/2009 г., І отд. на ВАС). Съгласно чл. 9 от ЗАПСП, авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което го е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.
За целите на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения“ са тези по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а именно: плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. “Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
В съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ, авторските и лицензионните възнаграждения са в обхвата на доходите от друга стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец. Приемайки, че в конкретния случай възнагражденията, изплащани на физически лица за извършване на преводи и преотстъпване на авторски права върху същите тези преводи, са „авторски и лицензионни възнаграждения“ по смисъла на ЗДДФЛ, както и приемайки, че получатели на възнагражденията са местни физически лица (също по смисъла на този закон), облагаемият доход следва да се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2,
буква “б“ от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Цитираната разпоредба не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ). В тези случаи задължението за авансово облагане на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ е на получателя на дохода. Документирането на придобития доход също се осъществява от самоосигуряващото се лице по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Когато лицето, придобиващо дохода не декларира, че е самоосигуряващо се, платецът следва да издаде за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ). В разглежданата хипотеза, съгласночл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, платецът на дохода е задължен да подаде декларация по образец (обр. 4001) за дължимите данъци. На основание чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), не се удържа и внася авансов данък за доходи от друга стопанска дейност (в т. ч. за авторски и лицензионни възнаграждения), придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.
По втори въпрос:
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО, осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. За целите на осигуряването в преценката, дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В чл. 3, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 4, т. 1 от същия закон е посочено, че преводите, с изключение на официалните преводи на нормативни и индивидуални актове на държавни органи на управление, са също обект на авторско право.
Във връзка с това следва ясно да се разграничи използването на произведението (готовия продукт) от самата творческа дейност по създаването му. Творческата дейност (извършване на преводи) може да се използва по начин какъвто творецът и работодателят (възложителят) изберат или се договорят.
Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на произведението (готовия продукт – извършен превод), обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използване му на трети лица. На тези различни основания едно лице (авторът) може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на произведението, респ. изпълнението, и възнаграждения като творец (изпълнител).
Възнагражденията, получени в резултат на творческата дейност по създаването на произведението (извършването на преводи), обект на авторското право, могат да бъдат получени по трудов договор или като работа без трудово правоотношение.
Приработапотрудовдоговоросигуряванетосепровежданаоснованиечл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
При работа без трудово правоотношение са възможни следните хипотези:
-Лицето попада в кръга на осигурените лица, визирани в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – в тази хипотеза при изплащане на суми по договорите за работа без трудово правоотношение не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат от възнагражденията. Осигурителни вноски върху възнагражденията се внасят от лицето при деклариране на доходите му с годишната данъчна декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧМЛ)).
-Лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец и полагащото му се месечно възнаграждение по договорите е равно или над една минимална работна заплата, след намяляването му с разходите за дейността – в този случай възложителят следва да внася осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО. При изплащане на възнаграждение в размер под една минимална работна заплата, след намяляването му с разходите за дейността, осигурителни вноски не се дължат.
– Лицето е осигурено на друго основание през съответния месец – в този случай се дължат осигурителни вноски от възложителя независимо от размера на полученото възнаграждение съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО.
Аналогична е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) по отношение дължимостта на здравноосигурителни вноски върху изплатени възнаграждения за работа без трудови правоотношения на лице, което не упражнява дейност като самоосигуряващо се лице. При работа без трудово правоотношение, ако лицето не се осигурява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО и получава възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността се внасят здравноосигурителни вноски от възложителя. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Ако лицата са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
За лицата, родени след 31 декември 1959 г., избрали да се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, които не упражняват дейност като като самоосигуряващи се лица,възложителят следва да внася осигурителни вноски на основание чл. 127, ал. 1 от КСО.
Следва да се има предвид, че възнагражденията, получени по договори, с които авторът отстъпва правото на използване на готов продукт (извършени преводи), който е обект на авторско право по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху такива възнаграждения не се дължат осигурителни вноски.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране на доставка на услуга по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

3_562/27.02.2014г.чл. 25 ЗДДСчл. 9, ал. 3,т. 2 ЗДДСчл.78 ЗКПООтносно: данъчно третиране на доставка на услугапо реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и

Подаване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за трудов договор, с международен елемент, за който страните са избрали правоотношението да се урежда от законодателството на друга държ

Изх. № 94-Г-325Дата: 29.01.2014 год.КТ, чл. 10, ал. 3;КТ, чл. 62, ал. 3;КТ, чл. 62, ал. 5; Наредба № 5, чл. 5, ал. 1, т.