Изх. № 20-00-15
06.06. 2012 г.
чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
§ 1, т. 18 от ДР на ЗДДС
чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ
§ 1, т. 33 от ДР на ЗКПО
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Основната дейност на дружеството е търговия, дистрибуция и сервиз на висококачествени медицински уреди, домакински съдове, порцелан и козметика чрез изградена мрежа от консултанти в цялата страна.
Дружеството дава възможност на потенциални клиенти, присъствали на офис презентации да участват в игра, като определената награда е лек автомобил, който ще се предостави безвъзмездно на физическо лице, с рекламна цел.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит за дружествотопри закупуването на автомобила?
2. Какво е данъчното третиране на разхода за придобиване на автомобила и предоставянето му като награда, по смисъла наЗКПО?
3. Следва ли да се счита за облагаем доход на физическото лицето получената от него награда?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Тъй като предоставянето на награда /подарък/ представлява безвъзмездна доставка по смисъла на ЗДДС, тя попада в ограниченията начл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Изключение от това правило е регламентирано в алинея 3, т. 5 от същата разпоредба, според която ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1, т. 2 не се прилага за безвъзмездно предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Изключенията от това правило са регламентирани с ал. 2 на същия член, според текста на която: алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
В § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието “лек автомобил“ – автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.
Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Предвид изложеното в запитването, в конкретния случай лекият автомобил няма да се използва единствено за дейностите, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС,следователно за него няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По втори въпрос:
По смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайната за извършваната от лицето дейност.
В конкретният случай разхода по закупуване на лек автомобил не може да се определи, като разход за реклама тъй като същия не е пряко свързан със стопанската дейност на дружеството и не е свързан с популяризиране на стоки и услуги , които то предлага.
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, където е постановено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, тези разходи са признати или изцяло непризнати за данъчни цели, или се признават частично.
В конкретния случай, подаряването на лек автомобил, като награда на потенциални клиенти, присъствали на офис презентации представлява разход за безвъзмездно предоставяне (дарение), който е извън хипотезата на чл.31 от ЗКПО.
Отчетеният счетоводен разход се третира като данъчна постоянна разлика по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО, същия не е признат за данъчни цели и с размера на разхода, следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.
Предвид аргументите, изложени в становището по първи въпрос, за дружеството не е налице право на приспдане на данъчен кредит за закупения автомобил. В случай, че е отчетен разход за непризнатия данъчен кредит по реда на ЗДДС, счетоводният разход не се призанава на основание чл. 26, т. 3 от ЗКПО, тъй като разходът от стопанската операция (дарението) не е признат за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 7 във връзка с чл. 31 от с.з.
По трети въпрос:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 21 от Закона за данъците върху доходите на физическите лицаЗДДФЛ, не са облагаеми паричните и предметните печалби, получени от участие в игри, които не са хазартни по смисъла на Закона за хазарта, но при които печалбата се определя на случаен принцип. В конкретния случай, наградата от играта е предварително обявена – лек автомобил, който ще бъде предоставен безвъзмездно на физическо лице- потенциален клиент, присъствало на презентациите. Тъй като получаването на наградата в случая не е обвързанос проявени знания или умения от участващите в играта, при условие, че името на печелившия се определя на случаен принцип, считам, че в случая ще е налице основание за прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ.
Настоящето тълкуване намира приложение единствено, ако наградата се раздава на случаен принцип. Конкретна преценка би могла да се направи след запознаване с условията на играта.
Следва да имате предвид, че доходите, освободени от облагане на основание чл.13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ не се включват в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ(по аргумент на чл. 52 от ЗДДФЛ). Предприятието обаче следва да включи същите в Справката за изплатени доходи на физически лица по чл. 73, ал.1 от ЗДДФЛ с код 27 „Други доходи извън посочените в предходните кодове”.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
‘