ЗДДС, т. 41, параграф 1,ЗСч, чл.7,ЗДДС, чл.118, aл. 1,ЗДДС, чл.118, aл. 3,ЗДДС, чл.118, aл. 4,НАРЕДБА Н-18

2_ 728/10.06.2014г.
ЗДДС – чл.118, ал.1, ал.3 и ал.4;
ЗДДС- §1, т.41 от ДР;
Наредба №Н-18/2006;
ЗСч – чл.7
Отправили степисменозапитване, препратено ни по компетентност и записанов регистъра наДирекция ОДОП-………. под вх.№………/10.06.2014г.. Изложили сте следната фактическа обстановка:
Регистрирана сте като земеделски производител. Плодовете и зеленчуците, които произвеждате като земеделски производител искате да продавате във биомагазин, които е стопанисван от ЕООД, на което Вие сте управител. Интересувате се как да направите това и какви документи са Ви необходими в тази връзка.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка, изразяваме следното становище по приложението на относимите към запитването Ви нормативни актове:
Разпоредбата на чл. 118, ал, 1 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лицеда регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно ал. 3 към чл. 118 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
На основание чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДСминистърът на финансите издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които те трябва да съдържат.
Съгласно чл.3 от посочената наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Легална дефиниция на понятието търговски обект е дадена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Кръгът на освободените физически лица от задължението да издават фискална касова бележка е очертан в чл.4 от Наредба №Н-18/2006 г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
На основание чл.4,т.2 от Наредба №Н-18/2006 г.не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство физическо лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция и не е търговец по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни /в случай, че продавате плодове и зеленчуци Ваше производство в магазин (на закрито) разпоредбата не е приложима за Вас/
С оглед изложеното, в качеството Ви на земеделски производител сте задълженина основание чл.7, ал.1 и ал.3 отНаредба №Н-18/2006 г. да монтирате, въведете в експлоатация и използвате регистрирано в Националната агенция за приходите фискално устройство, което има изградена дистанционна връзка с НАП,от датата на започване на дейността на обекта.
В този случай е възможно на основание разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 от №Н-18 от 2006 г. на МФ, ЕООД-то Ви да събира суми от името и за сметка на земеделския производител чрез фискалното устройство, регистрирано на земеделския производител.
Доколкото в магазина за биопродукти вероятно вече има въведено в експлоатация от ЕООД Ви фискално устройство, е възможно да не закупувате още едно фискално устройство за земеделския производител, а да се възползвате от възможността, която е предвидена в разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ. В този случай ЕООД-то трябва да извършва дейност като комисионер от името и за сметка на земеделския производител, като фискалното устройство на ЕООД-то следва да се програмира така, че продажбите на земеделския производител да се регистрират като продажби в отделен департамент, като департаментът посочваимето на земеделския производител. В дневния финансов отчет на ЕООД-то се отпечатва оборотът на земеделския производители в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца ЕООД-то сумира и вписва натрупания оборот от продажбите на земеделския производител.
За да се възползвате от възможностите, дадени Ви от разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 или т.2 е необходимо да оформите съответните договори и/или документи, даващи възможност на ЕООД-то да събира суми от името и за сметка на земеделския производител или да извършва дейност като комисионер от името и за сметка на земеделския производител.
С цел законосъобразно организиране на дейността на физическото лице – регистриран земеделски производител, от обект /магазин/, стопанисван от ЕООД-то, както и за целите на последващ данъчен контрол, е необходимо да притежавате първични документи, удостоверяващи количеството и асортимента на продукцията, която произвеждате и продавате в обекта. Няма нормативен акт, който да урежда каква да бъде формата и наименованието на първичните документи, но те трябва да бъдат съобразени с изискванията на Закона за счетоводството за минималната информация, която трябва да съдържат, а именно:
1. първичен документ, който удостоверява количеството и вида на произведената продукция от физическото лице като регистриран земеделски производител, съгласно изискванията на чл.7, ал.2 от Закона за счетоводството, за деня, респ.седмицата, месеца и т.н..
2. първичен документ, с който се предава продукцията, собственост на регистрирания земеделски производител на ЕООД-то за продажба в търговския обект, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.

Оценете статията

Вашият коментар