2_ 422/25.02.2010 г.
КСО – чл.4
ОТНОСТНО: Социално осигуряване налице, на което е отпусната наследствена
пенсияза инвалидност поради общо заболяване
Отправили сте писмено запитване до ТД на НАП, изпратено по компетентност в отдел „Данъчно – осигурителна практика” при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”.
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че сте собственик на ЕТ ”Х” и „Х” ЕООД. Отпусната Ви е и наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Въпросът, които поставяте е следва ли да заплащате ДОО като самоосигуряващо се лице, след като Ви е отпусната пенсия, съгл. Разпореждане на РУСО.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2и/или ал.1, т.7 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица или като лица по договори за управление и контрол.
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са първата категория лица, а тези по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на съответното търговско дружество и квалификационна група професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от КСО/.
Основополагащо за възникване на сигуряването е упражняването на трудова дейност.
Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
В този смисъл за да възникне основание за осигуряване на собственика на търговско дружество или едноличен търговец, той следва да упражнява лична трудова дейност.
Съдружниците и собствениците на търговски дружества не дължат осигурителни вноски за управлението на дружеството, ако с договор или по решение на Общото събрание не е определено или договорено възнаграждение за тази дейност. Осигуряването когато лицето извършва трудовата дейност с личен труд в дружеството извън управлението се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.2от КСО, т.е. като самоосигуряващо се лице.
Ако обаче управителя има договорено, определено и/или изплатено възнаграждение, то следва да се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, т.е. по договор за управление и контрол.
Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.6 от КСО, лицата по чл.4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Следователно лицата, на които е отпусната пенсия и упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества се осигуряват по свое желание.
Изпълнителите по договорите за управление и контрол на търговски дружества, които се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, независимо от обстоятелството че им е отпусната пенсия следва да внасят вноски за ДОО.’