ЗДДС, т. 7, параграф 1,ЗДДС, чл.69, aл. 1

Изх.№ 23-22-1872 от
2011 г.
чл.69, ал.1, § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС
В запитването е посочено, чепредприятието има сключен договор с Агенция за хора с увреждания към Министерството на труда и социалната политика, по силата на който му се отпуска субсидия за изграждане на съоръжения за достъп на лица с увреждания в спортна зала. Предоставяната субсидия, съгласно договора, не покрива разходите на предприятието за ДДС.
Въпросът, който е поставен в запитването е във връзка с усвояването и реализирането на предоставената субсидия, предвид това, че е недостатъчна, доколкото предприятието не възстановява ДДС
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Относно третирането на ДДС като допустим разход и определянето му като възстановим или невъзстановим при изпълнение на проекти по Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз е издадено Указание на МФ№ 91-00-502/27.08.2007г.В т.11 и т.12 от горното указание са уредени случаите, при които данъкът върху добавената стойност се определя като възстановим или невъзстановим.
Съгласно т.11 – Бенефициентът определя данък върху добавена стойност за възстановим по смисъла §1 от допълнителните разпоредби на Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. (недопустим разход за финансиране от Оперативните програми) при наличието едновременно на следните условия:
11.1. Бенефициентът е регистрирано по Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) лице, с изключение на случаите, когато лицето е регистрирано по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС (регистрация при вътреобщностно придобиване);
11.2. доставчикът на стоките и услугите, необходими за изпълнението на проект по Оперативна програма, е регистрирано по ЗДДС лице;
11.3. по отношение на стоките и услугите:
11.3.1. стоките и услугите, финансирани по Оперативна програма, се използват за целите на извършваните от регистрираното лице (бенефициент на безвъзмездна финансова помощ) облагаеми доставки, за които съгласно чл. 69 от ЗДДС, лицето има право на приспадане на данъчен кредит.
или
11.3.2. регистрираното лице (бенефициент на безвъзмездна финансова помощ) има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, финансирани по Оперативна програма, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право. Данъкът за стоки и услуги, финансирани по Оперативна програма, по отношение на който регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 от ЗДДС, се счита за възстановим данък върху добавена стойност до размера на частичния данъчен кредит.
Съгласно т.12. – Бенефициентът определя данък върху добавена стойност като невъзстановим (допустим разход за финансиране от Оперативните програми), когато:
12.1. бенефициентът не е регистриран по ЗДДС;
12.2. бенефициентът е регистрирано по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 по ЗДДС (регистрация при вътреобщностно придобиване);
12.3. бенефициентът е регистрирано лице по ЗДДС на основание, различно от посоченото в т. 12.2. на настоящето указание и стоките и услугите, финансирани по Оперативна програма, са предназначени за:
12.3.1. извършване на освободени доставки по глава четвърта по ЗДДС;
или
12.3.2. безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
12.4. бенефициентът е регистрирано лице по ЗДДС и правото на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, финансирани по Оперативна програма, не е налице на основание чл. 70, ал. 1, т. 4, 5 от същия закон.
Правото на приспадане на данъчен кредит е регламентирано в чл.69 от ЗДДС. Съгласно ал.1, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са описани в чл.71 от ЗДДС. Следва да се имат предвид и ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в чл.70 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, за да се определи дали предприятието ще има право на приспадане на данъчен кредит следва да се прецени и доколко получените от него услуги от доставчиците ще се използват за извършване на облагаеми доставки за целите на неговата независима икономическа дейност, по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС. В случай, че получените услуги се използват за извършане на облагаеми доставки -предприятиетоще има право на приспадане на данъчен кредит, при спазване на условията и ограниченията в чл.71 и чл.70 от ЗДДС.
В тази връзка в горепосоченото указание има приложена таблица с примерен списък на типични дейности извършвани по проекти, финансирани от Оперативни програми, изпълнявани от бенефнциенти, които са регистрирани по ЗДДС и доставчиците на стоките и услугите на тези дейности за лица, също регистрирани по ЗДДС.
При определяне на това дали доставките, които общините ще извършват с получените услуги са облагаеми следва да се съобразят и следните текстове:
– чл.12 от ЗДДС, според който Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго;
– чл.3 от ЗДДС, според който данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В ал. 2 на чл. 3 от закона е определен обхвата на понятието “независима икономическа дейност“. Същевременно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че органите на местна власт не са данъчно задължени лица за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на такъв орган, включително в случаите, когато се събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности;
-§ 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, където са посочени “дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“, а именно – дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В ал. 2 на чл. 3 от закона е определен обхвата на понятието “независима икономическа дейност“. Същевременно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че органите на местна власт не са данъчно задължени лица за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на такъв орган, включително в случаите, когато се събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности.
Независимо от това, органите на местна власт са данъчно задължени лица за извършваните от тях доставки, които попадат в кръга на изброените в чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, както и за доставки, които ще доведат до значително нарушаване правилата на конкуренцията (чл. 3, ал. 5, т. 2 от с.з.).
Предвид гореизложеното, доколкото извършваните дейности от предприятието са извън обхвата на посочените в §1, т.7 от ДР на ЗДДС „дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“, то те ще се определят като извършване на независима икономическа дейност на предприятието в качеството му на данъчнозадължено лице.

Оценете статията

Вашият коментар