2_23/05.01.2012 г.
ЗДДС чл.10
На 28.12.2011 г. Вашето дружество „……………..”ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице сключва с ЕТ, регистриран по ЗДДС нотариално заверен договор за покупко продажба на търговско предприятие по чл.15, ал.1 от ТЗ. Посочвате, че в момента очаквате вписване на това обстоятелствов Търговския регистър, като предполагате, че вписването ще се осъществи през месец януари, в срок до 14.01.2012 г.
Считате, че ако вписването на изкупуването не стане факт до 14.01.2012 г., СД по ДДС трябва да се подаде от ЕТ в предвидения срок, като ЕТ ще декларира ДДС за възстановяване за м. декември и ще започне да тече първи месец от процедурата по възстановяване.
Считате също, че ако вписването на изкупуването е факт преди тази дата ДДС ще се подаде от „…………………..”ЕООД, като посочвате, че изкупуващото дружество през м. декември приключва процедурата по възстановяване и ще подаде искане за възстановяване.
Посочвате, че салдото на сметка ДДС за възстановяване в ЕТ е в размер на Х лв., а салдото на сметка ДДС за възстановяване на „……………”ЕООД е Y лв. При изкупуването всички активи и пасиви на ЕТ преминават в „……………”ЕООД.
Поставяте въпроса:
Следва ли общото салдо на сметката от двете фирми да бъде поискано за възстановяване до 14.01.2012 г.?
Във връзка с изложената в запитването фактическа обстановка, с оглед относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното становище:
Търговското предприятие представлява обособен комплекс от права, задължения и фактически отношения, възникнали в резултат на осъществяваната от търговеца дейност. Същото може да бъде обект на различни сделки. В Търговския закон изрично е предвидена възможността то да бъде прехвърляно. Прехвърлянето подлежи и на вписване в търговския регистър по партидата и на отчуждителя, и на правоприемника. В случай, че със сделката се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в службата по вписванията по местонахождение на имота.
По силата на чл. 288 от Търговския закон за неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Съгласно чл. 24, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, намиращ в случая субсидиарно приложение, при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. По силата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Доколкото при прехвърляне на предприятие се прехвърля собствеността върху всички вещи, вземания и задължения на предприятието в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че ако няма противна уговорка между страните по договора, собствеността е прехвърлена при сключването на договора в изискуемата за това форма (писмена с нотариална заверка на подписите) по силата на самия договор, т.е. същият има вещноправно действие. Това е така, тъй като независимо че в тази съвкупност може да има родово определени вещи, прехвърля се собствеността на всички тях и не е необходимо тяхното отделяне, съответно предаване, за да се извърши така наречената концентрация и да се породи вещното действие на продажбата.
Вписването на продажбата на предприятието в търговския регистър, по аргумент на чл.7, ал.2 от Закона за търговския регистър, има оповестително действие спрямо трети лица, но не конститутивно такова. Поради това следва да се приеме, че макар датата на вписването на продажбата да е през м. януари 2012 г., то продажбата на предприятието е произвело прехвърлителното си действие на 28.12.2011 г.
Предвид гореизложеното, считам, че на 28.12.2011 г. стоките и услугите, включени в активите на предприятието, са преминали към приобретателя на същото по реда на чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС чрез т.н. “недоставка“, с правните последици, предвидени по ал. 2 на същия член – правоприемство, включително на правото на данъчен кредит /чл. 60 от ППЗДДС/ и на задължението за корекцията му /чл. 64 от ППЗДДС/. Тъй като в запитването не е посочено, че ЕТ ще се заличи от ТР не е налице основание за задължителна дерегистрация, по реда на чл.107 от ЗДДС.
В конкретния случай считам, че независимо дали вписването на изкупуването ще се осъществи преди или след 14.01.2012 г., СД за доставките на ЕТ през м. декември, с резултат ДДС за възстановяване и започваща процедура по възстановяване, следва да се подаде от физическото лице ЕТ, а„…………………….”ЕООД следва да подаде отделна СД по ЗДДС за същия период, с посочения резултат в запитването – ДДС за възстановяване, по повод приключила процедура по възстановяване.
Следва да имате предвид, че възникналите отношения между страните, по повод прехвърлянето на предприятието на ЕТ могат да бъдат уредени по гражданско правен път.
‘