Изх. №20-00-206/09.06.2016 г.
ДДС, чл.11 ал.2
ДДС, чл.113 ал.1
ДДС, чл.119, ал.3
ДДС, чл.113, ал.6
ЗСч. чл. 6
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„..” ЕАД е лицензирано дружество за извършване на застрахователна дейност. Дружеството възнамерява да разработи нов вид продукт, при който за определени видове здравни услуги (болнична и извънболнична помощ) клиентите ще заплащат самоучастие в размер на .. %, а останалите .. % се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователно събитие.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Съществуват ли данъчни рестрикции една и съща търговска доставка да бъде фактурирана с две отделни фактури, респ. до два отделни получателя?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По смисъла на чл. 11, ал. 2 от закона, получател е лицето, което получава стоката или услугата.
В ЗДДС не е дадено определение за понятието „здравни (медицински) услуги”. Съгласно последователната практика на Съда на ЕС понятията „здравни (медицински) услуги” и „извършването на здравни (медицински) услуги” обхващат услугите с цел диагностициране, терапия и доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (Решение по дело Dornier, C-45/01, Recueil, т.48, Решение по дело L. u. P. С-106/05, т.27, както и Решение по дело С-86/09, т.37).
В конкретния случай се касае за предоставяне на здравна услуга, по която получател се явява съответния пациент /физическо лице/, независимо, че е уговорено 20% от стойността й да се заплатят от физическото лице, а останалите 80% да се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка застрахователното дружество не е нито получател, нито доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС по правоотношението, свързано с оказване на болнична и извънболнична помощ.
По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стокаили услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Документирането на доставката за целите на ЗДДС не се поставя в зависимост от това, кое лице ще извърши плащането. В случая, застрахователното дружество се явява друго лице по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, което ще заплати част от възнаграждението по доставката /тъй като 80% от стойността ще се поемат от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие/. Получател по конкретната доставка е самото физическо лице, на което се предоставя здравната услуга, и поради това липсва нормативно основание съответното лечебно заведение да издавафактурана „..” ЕАД .
В ал. 3 на чл. 113 от закона са посочени изключения от правилата за документиране, като т. 1 указва, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, като съгласно чл. 119 от ЗДДС съдържанието на обобщената информация се определя с Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
В случая, за доставката на здравна услуга, по която получател е данъчно незадълженото физическо лице следва да бъде съставен отчет за продажбите по смисъла на чл. 119 от ЗДДС.
Трябва да се има предвид и разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, според която,когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай за доставката следва да бъде издаден документ /отчет за извършените продажби/ само на физическото лице – получател на здравна услуга. Не съществува пречка, ако последният желае да му бъде издадена и фактура.
Документирането на паричните отношения между застрахователното дружество и лечебните заведения може да се извърши с друг първичен счетоводен документ по смисъла на разпоредбата на чл. 6 от Закона за счетоводството (в сила от 01.01.2016 г.)
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘