чл. 113, ал. 1 от ЗДДСИзх. № 20-00-222
20.05.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-222/27.04.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ЕООД е извършвало услуги на свой контрагент, търговско дружество, за което към 2014 г. последното дължи 150 000.00 лв. Извършваните услуги са документирани съобразно изискванията на закона. Дружеството е предявило иск срещу длъжника и съдът е уважил иска. С влязлото в сила съдебно решение длъжникът е осъден да заплати на дружеството 170 000.00 лева, включително главница, такси, разноски и лихви. Образувано е изпълнително дело, след което длъжникът е предложил да бъде сключено споразумение за разсрочено плащане, по силата на което ще плаща по 40 000.00 лева месечно до окончателното изплащане на дължимото. С първата вноска ще бъдат платени 10 000.00 лв. за разноски за съдебни такси, 10 000.00 лв. за лихви, 5 000 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, 5 000.00 лв. за погасяване на част от главницата. С втората вноска ще бъдат погасени 4 000.00 лв. лихви и 36 000.00 лв. за главница.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли дружеството да издава фактури и как да бъдат документирани извършените плащания?
2.Следва ли да се начислява ДДС върху платените суми?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Основанията за издаване на фактури са установени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба фактура се издава в случаите на извършване на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, в които доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително, а според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане. Видно от тези разпоредби и доколкото плащанията, които дружеството ще получи, представляват възнаграждение за услуга, документирана надлежно с фактура при възникване на данъчното събитие, в конкретния случай такава не следва да бъде издавана. По отношение плащанията за неустойки и лихви с обезщетителен характер чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) изрично постановява, че данъчен документ не се издава, а плащанията се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането.
Предвид изложеното за документиране на извършените плащания е достатъчно да бъдат издадени първични счетоводни документи – платежни нареждания, приходни касови ордери (при спазване и на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой) или други, съдържащи реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
По втори въпрос
Доколкото става въпрос за плащания, които обезщетяват дружеството за претърпени от него вреди, за които не се дължи данък, то конкретният случай е извън обхвата на ЗДДС, очертан в разпоредбите на чл. 2 от закона, и ДДС не следва да бъде начисляван.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘