Изх.№21-04-6
19.07.0.2011г.
чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 7, ал. 1 отЗакона за счетоводството
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството стопанисва електропреносна мрежа към която се присъединяват отделни енергийни обекти.
Според изложеното в запитването услугата присъединяване се извършва от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”АД/ЕВН ЕР/и съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/ при сключване на предваритален договор за присъединяване на нови обекти, производителя дължи на ЕВН ЕР авансово плащане.
Уточнявате, че в §6 ал.2 от ПЗР на ЗЕВИ е записано следното: Производителят следва да внесе аванс, в случаите когато съоръженията за присъединяване се изграждат от собственика на съответната мрежа , или гаранцияв същия размер в случаите, когато производителят е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения от мрежата.
Поставени саследните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране нанаправената гаранция по реда на ЗДДС, в случай че не е банкова гаранция, а входящ паричен поток.
2. По какъв начин се документира полученината гаранция и следва ли да се издава фактура .
Съобразявайкифактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Независимо от тези облигационно-правни функции предварителните плащания, разгледани в данъчно-правен аспект, обичайно има и характер на частично авансово плащане. Същите обуславят изискуемост на данъка, в случай, че доставката, по повод на която е платен, е облагаема.
За предварителното плащане по сделката, следва да се приема, че е налице авансово плащане, във всички случаи когато паричната сума Ви е предоставена по начин, при който можете да се разпореждате с нея.
Когато плащането на задатъка или друго предварително плащане се извършва по начин, при който доставчикът не може да се разпорежда с преведената сума преди изпълнението на предвидени по договора условия, които обичайно са свързани с неговото изпълнение, т.е средствата са постъпили по сметка под условие се приема, че не е налице авансово плащане.
В този случай се приема че превеждането на сумата от купувача по сметка под условие на името на продавача има потвърдителна, гаранционна и обезщетително –наказателна функция, но не и функция на авансово плащане и за доставчикът не възниква задължение за издаване на фактура и начисляване на ДДС, тъй като не е налице изискуемост на данъка. Казано по друг начин сумата на предварителното плащане, следва да постъпи по сметка, която е открита специално за целта, като по нея не следва да се извършват плащания по друго правоотношение.
Допустимо е освобождаване на суми/извършване на преводи/,само когато се връща платеното като гаранция изцяло или пропорционално, или при уравняване на плащането по договора. Във вторият случай, към момента на плащането, ако преди това не е възникнало данъчно събитие, за което данъкът е станал изискуем, конкретната сума ще има характер на авансово плащане и следва да се начисли данък по общите правила на ЗДДС.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвеждат задължение заиздаване на фактурасамо по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В случай наполучени гаранционнисуми същите, следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 отЗакона за счетоводството.
‘