Изх.№ 20-00-1660/09.12.2008г.
ЗДДС, чл.116
Постъпило е писмено запитване, в което поставяте въпроси свързани със спазване на изискванията на чл.114 и чл.116 от ЗДДС.Предвид изложеното в запитването и зададените въпроси, Ви уведомявам следното:
1. Съгласно чл.112 от ЗДДС данъчен документ по този закон е:
– фактурата;
– известието към фактурата;
– протоколът.
Вчл.116, ал.1 от ЗДДС е посочено, че погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови, също така следва да се има предвид, че поправки и добавки във фактурите и известията не се разрешават. В случай, че погрешно съставен или поправен документ е отразен в отчетните регистри на доставчика или получателя, съгласно чл.116, ал.4 от ЗДДСза анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
– основанието за анулирането;
-номера и датата на документа, който се анулира;
-номера и датата на издадения нов документ;
– подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Протокол може да не се издава, когато датата на издаване на анулирания документ съвпада с датата на издаване на новия документ (чл.81, ал.4 от ППЗДДС).
Издаденотоудостоверение от „Х”, с което Ви уведомяват за допуснати от тяхна страна грешки при издаването на фактурите не е данъчен документ по смисъла на ЗДДС и същото не може да бъде определено като протокол за анулиране на погрешно съставенданъчен документ/и, доколкото не съдържа посочените в чл.116, ал.4 от ЗДДС реквизити.
2. По отношение на зададените от Вас въпроси за това как издадените две фактури за едно и също данъчно събитие са намерили отражение в съставените от „Х” дневници за продажби и какъв е начинът да принудите „Х” да издаде кредитно известие или протокол по чл.116 и на това основание да анулира една от двете фактури Ви следва да имате предвид, че:
В чл.17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ( ДОПК) са регламентирани основните права на задължените лица, сред които са право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за опследиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс ( ал.1, т.2) и правото да им бъде предоставяна информация за публичните им задължения и сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения ( чл.17, ал.1, т.5, б.”б”).
На правата на задължените лица съответства задължението на Националната за приходите да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения на правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува в Интернет на страницата на агенцията.
Следователно, горецитираното правомощие на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица се отнася само до техните права и задължения, но не и за тези на други лица.
‘