5 23-29-100/15.09.2012 г.
ДДС, чл. 117, ал.2
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
АД извършва изработка и доставка на енергетично оборудване по повод сключен договор с немско юридическо лице. Услугата се извършва с материали, предоставени от немското дружество. Материалите са внесени от Германия от посоченото юр. лице. АД е извършило услугата и е издадена фактура. Съставен е протокол за прехвърляне на собствеността на немското дружество. Изготвеното оборудване остава на отговорно пазене при АД. Част от оборудването ще бъде транспортирано от трето лице.. Протоколът е включен в отчетните регистри за съответния период.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли издадените протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС да се включат с отрицателен знак в отчетните регистри през 2013г., съответно през 2014 г. В какъв срок трябва да се отразят протоколите в отчетните регистри?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.9, ал.2, т.3 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя. В тази връзка, ако за изработката на поръчаното оборудване материалите се предоставят от възложителя, то безспорно е налице доставка на услуга. Предвид обстоятелството, че получател на услугата е данъчно задължено лице за определяне на мястото на изпълнение на доставката е приложима разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по чл.82, ал. 4 и 5 от ЗДДС.
В случая доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС за извършената доставка с място на изпълнение извън територията на страната дружеството не следва да начислява данък. В издадената фактура, съгласно чл.79 от ППЗДДСкато основание за неначисляване на данък се посочва чл.21, ал.2 от ЗДДС. За доставката дружеството не следва да начислява данък с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС.
Данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно разпоредби, предвидени в немското законодателство в областта на ДДС.
Съгласно чл.80, ал.5 от ППЗДДС погрешно съставени или поправени протоколи се анулират и се издават нови. По смисъла на чл.80, ал.6 от ППЗДДС за погрешно съставени се смятат и издадените протоколи, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране.
Предвид гореизложеното, считам, че в случая е налице хипотезата, предвидена в чл.80, ал.6 от ППЗДДС. В тази връзка, протоколите по чл.117, ал.2 от ЗДДС, издадени от АДследва да се анулират. За целта е необходимо в съставените протоколи да се посочи основанието за анулиране.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС: дневник за покупките идневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или тозиправилник. На основание чл.13, ал.4 от ППЗДДС,регистрираните лица предоставят тази информация и на магнитен или оптичен носител, респективно по електронен път по параметри и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение № 12. Съгласно изискванията на същото приложение при анулиране документ (протокол за начисляване на данък или протокол по чл. 117, ал. 4 от закона) след периода, в който е издаден, той се включва във файла “PRODAGBI.ТХТ“ на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва и в дневника за покупки на издателя във файл “POКUPKI.ТХТ“ на издателя, касаещ данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.’