Изх. № 23-22-2738/08.10.2012 г.
чл. 75, ал. 2, чл. 124, чл. 125, ал. 1 и 2, чл. 126, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС
чл. 61, ал. 4 от ППЗДДС
чл. 4 от ДОПК
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-2738 от 03.09.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На „ХХХХХ” ЕООД е извършена ревизия за определяне на задълженията му по ЗДДС за период 28.12.2010 г. – 30.06.2011 г. В хода на ревизията е установено, че за периода 28.12.2010 г. – 31.12.2010 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 и чл. 75 от ЗДДС. За целта е съставен регистрационен опис по чл. 74 от закона, в който са отразени фактури, подробно изброени на стр. 29 от съставения ревизионен доклад. При попълването на дневника за покупки за периода не е спазено едно от изискванията на чл. 61, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). В дневника за покупки дружеството не е отразило фактурите, по които е ползвало данъчен кредит. Вместо това в дневника е отразен регистрационният опис.Органът, извършващ ревизията, е връчил на „ХХХХХ” ЕООД съобщение, с което го е уведомил, че не е спазено изискването на чл. 61, ал. 4 от ППЗДДС и следва да бъде подаден нов дневник за покупки за периода 28.12.2010 г. – 31.12.2010 г.
Дружеството е подало в ТД на НАП София заявление, с което уведомява органа по приходите за допусната техническа грешка в дневника за покупки за посочения период и моли данните в дневника да бъдат коригирани по реда на
чл. 126 от ЗДДС.
Зададени са следните въпроси:
1. Допустимо ли е извършването на корекции по реда на чл. 126, ал. 3,
т. 2 от ЗДДС в хода на ревизионно производство? Какви документи следва да представи задълженото лице, в случай, че коригирането е допустимо?
2. Следва ли органът, извършващ ревизията, да издаде предписание за извършването на корекциите?
По така зададените въпроси, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Редът за коригиране на грешки в подадени справки-декларации по ЗДДС и VIES-декларации е регламентиран в разпоредбите на чл. 126 от ЗДДС.
Съгласно чл. 126, ал. 2 от ЗДДС грешките, които се установяват до изтичане на законоустановения срок за подаване на справка-декларацията се поправят като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124 от закона.
В разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадени справки-декларации и VlЕS – декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните peгистри, когато същите грешки са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите. Чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС предоставя право на задълженото лице да коригира грешка, дължаща се на неотразени документи в отчетните регистри. Грешката се коригира от задълженото лице чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката. В чл. 126, ал. 3, т. 2 от закона са уредени случаите, когато грешката се дължи на неправилно отразяване на документи в отчетните регистри. Инициативата за коригиране в случая е на задълженото лице, което писмено уведомява компетентния opган по приходите в съответната ТД на НАП. Органът по приходите предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период. В ЗДДС не е регламентиран специфичен ред за предприемане на тези действия, поради което приложение ще намерят общите разпоредби на ДОПК.
Тези възможности за корекции не са ограничени от наличието на образувано ревизионно производство.
Доколкото в конкретния случай фактурите не са изобщо отразени в дневника за покупки, а вместо тях е отразен регистрационният опис, разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 е неприложима. Последната регламентира реда за корекции, в случай на неправилно отразени документи. Неправилното отразяване може да засяга основата или данъка или периода, както и случаите, когато издадена фактура от данъчно задължено лице е отразена например в дневника за покупките или обратно – когато получена фактура е отразена в дневника за продажбите. Невключването изобщо на данъчен документ в регистрите се третира от нормата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона. В този случай грешката се поправя като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, в който грешката е установена, а не за периодите, през които коригираните документи са издадени. Във връзка с това законът не установява задължение за изготвяне и подаване на специфични документи.
Независимо от реда за коригиране на грешки, описан в разпоредбата на
чл. 126 от ЗДДС следва да се има предвид и срокът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, установен с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗДДС. Този срок е преклузивен, като при пропускането му правото се погасява и не може да бъде упражнено чрез извършване на корекции на грешки.
По втори въпрос
Недопустимо е орган по приходите, провеждащ едно производство по ДОПК, да дава предписания на равнопоставен нему орган, провеждащ друго такова. Предвид един от основните принципи на данъчно-осигурителния процес – уреденият в чл. 4 от ДОПК принцип на самостоятелност и независимост на органа по приходите и подчинението му само на закона, подобно действие би могло бъде определено като недопустима намеса от страна на външен за съответното производство орган, и би опорочило съответният акт, с който завършва производството. Отделно от посоченото такава възможност не е уредена в приложимото законодателство.
‘