прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 23-22-457/25.04.2013 г.
ЗДДС, ППЗДДС,
чл.12, ал.1 чл.79, ал.2, т.4
чл.21, ал.2 чл.117, ал.2, т.4, б.”б”
чл.114, ал.1, т.12
чл.125, ал.2
§1, т.10 от ДР
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-457/28.02.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… ООД е дружество, което има сключен комисионен договор с „…, установено в Лихтенщайн. … Лихтенщайн” е регистрирано по ЗДДС в България, притежава ЕИК по ДДС BG … и притежава търговско представителство на територията на страната, което не извършва търговска дейност.
Предмет на сключения договор е осъществяване на внос на бензин и дизелово гориво до клиенти, които са установени на територията на Република Грузия. Горивата тръгват от Румъния и се внасят на територията на Грузия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третират услугите, осъществявани от „Естел Ойл България” ООД към … Лихтенщайн”?
2. Следва ли осъществяваните услуги от … ООД да бъдат отразени във VIES – декларация и кой VAT номер трябва да бъде посочен в нея?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС регламентират общите правила, касаещи мястото на изпълнение при доставка на услуга. Според посочените разпоредби, мястото на изпълнение се определя спрямо статута на получателя на услугата – данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
В случай, че получателя по доставката е данъчно задължено лице, следва да се има в предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
За определяне на мястото на изпълнение на извършваните от … ООД доставки на услуги, следва да се има предвид следното:
Разпоредбата на §1, т.10 от ДР на ЗДДС дава дефиниция на понятието ”постоянен обект” – това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
При условие, че услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира в държава, различна от държавата, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение на доставките се определя по описания ред в зависимост от статута на държавата, където се намира този обект – в Република България, в държава членка на ЕС или в трета страна.
Съгласно чл.10 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), мястото на установяване на стопанската дейност на данъчнозадължено лице е мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност. За да се определи мястото по параграф 1, се вземат предвид мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството. Когато тези критерии не позволяват да се определи със сигурност мястото на установяване на стопанската дейност, мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, е решаващият критерий.
Във връзка с гореизложеното, следва да се има предвид, че съгласно чл.11 от Регламент № 282/2011, „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.
Тъй като от изложената фактическа обстановка е видно, че търговското представителство на … Лихтенщайн” не извършва търговска дейност на територията на страната, то в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. За … ООД, в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на данък. Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в кръга на облагаемите доставки съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от закона.
По отношение на извършваната от … ООД комисионна услуга, същата е с място на изпълнение извън територията на страната и за нея не следва да се начислява данък, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС.
Предвид чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2, т.4 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в издаваната фактура като основание за неначисляване на данък следва да се впише „обратно начисляване” и разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Що се касае до деклариране на доставки на услуги във VIES – декларация, следва да се има предвид разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка (чл.117, ал.2, т.4, б.”б” от ППЗДДС.
В настоящия случай, получател на комисионната услуга е юридическото лице … Лихтенщайн”, което е установено в Лихтенщайн – държава извън ЕС. На основание чл.21, ал.2 от ЗДДС, за … ООД не възниква задължението да начислява данък и да подава VIES декларация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »