ЗДДС, чл.124,ЗКПО, чл.250,ЗДДС, чл.3,ЗДДС, чл.113,ЗКПО, чл.248,ЗДДС, чл.12, aл. 1

Изх. № 24-28-640
Дата: 14.07.2008 год.
ЗДДС, чл. 3;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 113;
ЗДДС, чл. 124;
ЗКПО, чл. 248;
ЗКПО, чл. 250.
Във връзка с въпроса, поставен във Вашето запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-28-640/02.11.2006г., изразявам следното становище:
На основание чл.1. ал.1 от Постановление № 153 от 28 юли 2000 г. за преобразуване на културни институти в регионални библиотеки и музеи „…………………………” по своя характер е регионален културен институт със самостоятелен бюджет, осъществяващ културна дейност на територията на област ….. Като такова юридическо лице, тя попада в приложното поле на чл. 9 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК). Съгласно ал.1 на посочената разпоредба регионалните културни институти са юридически лица със самостоятелен бюджет, които осъществяват културна дейност основно на територия, определена с акта на учредяването им. Финансирането на регионалните културни институти се осъществява по реда на чл.9. ал.3 от ЗЗРК, както следва:
1. от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се
осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет;
2. отвноски,коитоправятвбюджетитеимиобщините,начиятотеритория
регионалните културни институти развиват дейност, като техният размер се определя
ежегодно с решение на съответните общински съвети.
Съгласно чл.2, ал.1. т.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местните юридически лица са данъчно задължени по този закон лица, а разпоредбата на чл.З, ал.1, т.1 от ЗКПО определя като местни юридически лица юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство. Следователно предвид това, че регионалните културни институти са юридически лица. учредени съгласно ЗЗРК, същите са данъчно задължени по ЗКПО лица и по отношение на данъчното им облагане приложение намират разпоредбите на глава тридесет и трета от същия закон.
Съгласно чл.248 от ЗКПО приходите па бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите.
Относно приложимата данъчна ставка (3 на сто или 2 на сто) е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно чл.250, ал.1 от ЗКПО данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто, а на основание ал.2 на чл.250 данъчната ставка за данъка върху приходите на общините е 2 на сто. За да се установи доколко регионалните културни институти попадат в приложното поле на чл.250, ал.2, е необходимо да се анализира както Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). така и ЗЗРК.
Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Както бе отбелязано no-горе регионалните културни институти също са юридически лица със самостоятелен бюджет.
От горецитираните разпоредби е видно, че общината и съответния регионален културен институт са две отделни юридически лица. С оглед статута им на самостоятелни юридически лица регионалните културни институти са извън обхвата на разпоредбата на чл.250, ал.2 от ЗКПО, която е приложима единствено за общините в качеството им на орган на местната власт, респективно същите подлежат на облагане с данъчна ставка в размер З на сто съгласно чл.250, ал.1 от ЗКПО.
Идентично данъчно третиране е приложимо и по отношение на облагането на приходите на регионалните културни институти по реда на отменения ЗКПО (в сила до 31.12.2006г.).
По отношение на данъчното третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ следва да имате предвид следното:
По смисъла на чл. З от ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, която се извършва редовно или по занятие срещу възнаграждение.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Отдаването под наем на сгради или части от тях с получател юридическо лице или физическо лице, което е търговец /с изключение на отдаване под наем за жилище на физическо лице/ е облагаема доставка, предвид нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
От изложеното в запитването и във връзка с направените допълнителни уточнения, в конкретния случай, „…………………” извършва доставка на услуга по отдаване под наем на недвижими имоти, които са предоставени от ……. община за ползване и управление на същия културен институт с акт на СО №№ ………. . Налице са договори за отдаване под наем на недвижимите имоти, съгласно които „…………… ………………..” е наемодател и съответно доставчик /по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС/ по облагаемите доставки.
Пo отношение на издаването на фактури за извършени облагаеми доставки следва да се има предвид разпоредбата на чл. 113 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане- не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането /чл. 113, ал. 4 от ЗДДС/. Случаите, в които не се издава фактура са уредени в чл. 113, ал. З от ЗДДС. според който фактура може да не се издава:
1.за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
2.за доставки на финансови услуги по чл. 46;
3.за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;
4.за продажби на самолетни билети;
5.при безвъзмездни доставки;
6.за доставки на услуги по глава осемнадесета;
7.за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от
еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки;
– се издава документ по реда на специален закон, или
-се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, или
-издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху
доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от закона, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона. Декларациите и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Данъчно третиране, съгласно ЗДДС /отм., в сила до 31. 12. 2006 г./ по отношение на фактурирането на облагаемите доставки, извършвани от данъчно задължени по ДДС е идентично.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар