Изх. №23-29-46
29.05. 2015 г.
чл. 163а от ЗДДС
чл. 12 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството извършва дейност включваща събиране, преработка и търговия с метални отпадъци. В дейността си по оползотворяване на отпадъците чрез специфични технологии дружеството обработва меден отпадък-скрап като го превръща в суровина-скрап /неотпадък/, използвана като изходен материал за производство на медни изделия.
Описано, е че дружеството е сертифицирано по ISO 9001:2008и има право да издава декларация за съответствие, съгласно Приложение II на Регламент (ЕС) №715/2013 на Комисията от 25 юли 2013 година за установяване на критерии, определящи кога меден скрап престава да бъде отпадък, съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се начислява ДДС по общия ред за продажбата на суровина, която е получена след преработка на скрап /отпадък/ или е приложима схемата на обратно начисляване, съгласно глава деветнадесет ,,а“ от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Глава деветнадесета “а“ от ЗДДС урежда режим на „обратно начисляване” на данък върху добавената стойност при доставка на стоки и услуги по приложение № 2 от същия закон с място на изпълнение на територията на страната. При този режим ДДС се начислява от получателя, когато е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Когато получателят по горепосочените доставки не е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът е изискуем от доставчика регистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно т. 48 на § 1 от ДР на ЗДДС „преработка на отпадъци“ е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти. Т.е. дейността по преработка на отпадъци има като резултат, използването им с полезна цел и получаването на краен продукт или суровини за производство на такъв.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването, обект на доставка от страна на дружеството не е самата услуга по преработка на медния отпадък-скрап, а е налице доставка на стока с предмет медна суровина, която се използва за производство на медни изделия.
В този случай, доколкото в резултат на посочената в запитването дейност по оползотворяване, която се извършва от дружеството по отношение на отпадъците от цветни метали, се получава нова вещ, която не е отпадък по смисъла на т. 73-77 от § 1 на ДР на ЗДДС, за доставката няма да еприложима Глава деветнадесета “а” от ЗДДС.
Доставката на получената в резултат на тази дейност нова вещ, която не е отпадък, доколкото не попада в обхвата на Глава четвърта от ЗДДС “Освободени доставки и придобивания”, е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и за доставчика възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.’