прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. №23-29-45/09.06.2016 г.
ДДС,чл.6 ал.3 т.1
ДДС, чл.70 ал.3 т.6
КТ, чл. 285
Постъпило е писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„..АД е производствено предприятие с непрекъсваем режим на работа, което разполага със собствена столова за приготвяне на храна. Дружеството предоставя на работниците безплатна храна съгласно чл. 285 от Кодекса на труда (КТ).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Трябва ли да се начислява ДДС за безвъзмездната доставка на безплатна храна?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
На основание чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит е налице за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от КТ.
Съгласно чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея се определят с Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Според регламентираното с наредбата работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към нея за специфичен характер и специфична организация на труда.
С оглед данъчното третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност следва да се подчертае, че предоставянето на храна и/или добавки към нея по реда на чл. 285 от КТ,не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, защото е част от процеса на осъществяване на независимата икономическа дейност. Това е така, тъй като самото предоставяне на безплатна храна и/добавки към нея по реда на чл. 285 от КТ е установено със закон задължение за данъчните субекти и е абсолютно нормативно условие, касаещо извършването на някои видове стопански дейности, при които трудовото законодателство изисква от работодателите максимално гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд.
Във връзка с изложеното по-горе следва да се приеме, че безвъзмездните доставки на безплатна храна и/или добавки към същата на работниците или служителите по реда на чл. 285 от КТ и Наредба №11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавките към нея, не попадат в обхвата на ЗДДС. Поради това за тях не следва да се начислява ДДС.
Следва да се има предвид, чекогато безплатната хранане се предоставя по реда на
чл. 285 от КТ,чл. 140, ал. 3 от КТ и Наредба №11 от 21 декември 2005 г.ие приспаднат изцяло или частично данъчен кредит при придобиването й,на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС доставката ще се приравни на възмездна, и ще бъде облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
/’

Оценете статията

Вашият коментар