Изх. № 53-04-664
15.10. 2015 г.
чл. 13, ал. 1 и 6 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„И..“ ЕАД е регистрирано по ЗДДС с предмет на дейност търговия на едро и дребно с бързо-оборотни стоки в България. Дружеството закупува стоки от Европейската Общност и извън нея с цел последваща продажба в страната.
През месец август 2015г. дружеството е закупило стоки от унгарско дружество. Стоката се транспортира от митница в Словения до България.
Унгарското дружество е закупило стоката от Китай, с цел последваща продажба към „И..“ ЕАД. Стоката се обмитява от името на унгарското дружество в Словения като в митническата декларация е начислено само мито без ДДС. Митническата декларация е пусната под режим 4200 „Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка”.
Унгарското дружество изисква декларация от българското дружество, че ще си начисли ДДС-то по фактурата и ще бъде внесено в България. Стоката е доставена в складовата база на „И..“ ЕАД, за което има получена фактура от Унгарското дружество и CMR-товарителница. За доставката на стоката от Словения до България българското дружество има фактура за транспорт с начислен ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е ВОП по чл. 13, ал. 6 от ДДС, във връзка чл. 13, ал. 3 от същия закон?
2. За да се приключи режим 4200, трябва ли дружеството да начислиДДС с протокол по получената доставка и да внесе данъка в България?
3. Размерът на данъка къде трябва да бъде преведен по сметката на НАП или Митница София?
4. Ако е налице ВОП, как може да си възстановим внесеното ДДС, тъй като ВОП сделката се регистрира с протокол в дневника за покупки и дневника за продажби?
5. Как се приключва митнически режим 4200, какви документи трябва да предостави българското дружество и какви действия трябва да бъдат предприети?
6. Каква е разликата между ВОП и възмезден ВОП?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори, трети и четвърти въпрос
Вътреобщностно придобиване, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според ал. 3 за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Чл. 13, ал. 6 от ЗДДС гласи, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С разпоредбата на ал. 6 на чл. 13 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната.
Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите наДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. Следва да се има предвид, че ако представителят пред митница не извършва вноса на стоките за сметка на „И..“ ЕАД, движението на стоките не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4.транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
6. лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е едно и също лице.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Предвид гореизложеното, при кумулативно изпълнение на горните условия дружеството ще попадне в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1от закона възниква задължение да начисли ДДС с протокол като за ИН по ДДС посочва своя ИН по ДДС.
От изложеното във фактическата обстановка на запитването е видно, че стоката е закупена от Китай от унгарско дружество и се обмитява от името на унгарското дружество в Словения, което означава, че т. 1 и т. 6 от посочените по-горе условия не са изпълнени, поради което за българското дружество е налице ВОП на основание
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, а не на основание чл. 13, ал. 6 от закона.
Предвид изложеното, за извършеното ВОП от „И..“ ЕАД възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който следва да се отрази в дневника за продажбите, съобразно предвидения в закона ред и в дневника на покупките, доколкото за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит за извършеното ВОП.
В конкретния случай, ДДС, извън този от резултата по справка-декларация за съответния период не следва да се внася от „И..“ ЕАД в НАП.
По пети въпрос
НАП не е компетентна да изварява становище за приключването на митнически режим 4200. За отговор на този въпрос запитването е препратено по компетентностдо Агенция Митници.
По шести въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. В посочената разпоредба понятието „възмездно вътреобщностно придобиване“ е използвано с оглед определянето на посочените доставки като облагаеми, на основание чл. 2, т. 2 ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘