прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).&lt

Изх. № 53-04-67, № 53-04-68 и53-04-69
12.03.2016 г.
ДДС, чл.12, ал.1
ДДС, чл.69, ал.1
ЗКПО, чл.10
ЗДДФЛ, чл.13, ал.1, т.21
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” са постъпили запитвания,приетисвх. №……относноприлагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
За целите на маркетинговата дейност и популяризиране на търговски център, както и за стимулиране на продажбите на наемателите му забъдат раздавани мартеници на първите .. посетители в търговския център. Получаването на мартениците не е обвързано с покупка.
Също така се организира томбола със следните награди: лабрадор, карта за фитнес; мобилен телефон; ваучер за пазаруване в обектите на търговския център на стойност, като участието в томболата е обвързано с покупка на стойност над .. лв.
Организират се и различни видове събития (детски куклен театър) за популяризиране на търговския център.
Наемателите заплащат на собственика на търговския център вноска за реклама, която се използва за покупка нанаградите и организиране на събитията. Размерът на вноската за реклама, както и размерът на наемната цена на търговските обекти са процентно обвързани с реализирания от търговците-наематели оборот.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги?
2. Могат ли разходите за закупуване на мартеници, награди, както и заорганизиране на развлекателни събития (като детски куклен театър) да бъдат третирани за данъчни цели като разходи, свързани с дейността, и по какъв начин следва да бъде удостоверено предаването им на съответните физически лица?
3. Следва ли направените разходи за наградите да бъдат включени в справката по чл. 73 ат ЗДДФЛ?
Предвид, изложената фактическа обстановка, въпросъти относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос – ЗДДС
Посочената в запитването вноска за реклама следва да се третира като плащане във връзка с извършена или предстояща за извършване от дружеството рекламна услуга към наемателите.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно общите изисквания на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. По силата на посочената разпоредба на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС наличието на право на приспадане на данъчен кредит се определя в зависимост от бъдещото използване на получените стоки и услуги.
За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите трябва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В случая дружеството в качеството му на наемодател получава възнаграждение от наемателите на търговските обекти за извършване на рекламни дейности. Тъй като рекламата не е сред посочените в глава четвърта от ЗДДС доставки, които по силата чл.38 от ЗДДС са предмет на освободени доставки, то за закупените стоки и получени услуги във връзка с извършвани рекламни услуги е налице право на приспадане на данъчен кредит.
По втори въпрос – ЗКПО
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените в ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
Считаме, че описаните в запиването разходи не могат да бъдат разглеждани като такива за дарения, чието данъчно третиране е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, но биха могли да бъдат разглеждани като „разходи за реклама” за целите на ЗКПО, в случай, че отговарят на критериите, посочени в разпоредбата на т. 33 на § 1от ДР на с.з., а именно:
– разходитеса извършени с цел популяризиране на стоки и услуги;
– в случай, че са подаръци, то следва да носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице;
– да са извършени в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
От изложеното в писмото, възприемаме, че наемодателят на търговски обекти получава от наемателите освен наемната цена за предоставените търговски обекти, така и допълнителни приходи, срещу които се задължава да извършва услуги с цел популяризиране на търговския център и стимулиране продажбите на неговите наематели. Извършването на такъв вид рекламна дейност считаме, че е в съответствие с утвърдилите се търговски практики за привличане на клиенти. Последните, разчитайки на възможността да спечелят оповестените награди, ще бъдат стимулирани да посещават центъра и да извършват покупки. Доколкото приходите на наемодателя както от наем, така и от рекламни услуги са обвързани с оборота от продажби на наемателите – търговци, извършваните разходи проявяват характер на разходи, свързани с дейността на наемодателя и следва да бъдат признати за данъчни цели при условие, че са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО.
Няма пречка предаването на предметните награди и ваучери да бъде документирано чрез подписване на приемо-предавателен протокол с идентифициране на бенефициента, както и с прилагане към протокола на доказателства, че бенефициентът е отговарял на предварително оповестените от организатора условия за участие в томболата (напр. касов бон за извършена покупка в обект на търговския център с изписани данни за участника).
По трети въпрос – ЗДДФЛ
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ, не са облагаеми паричните и предметните печалби, получени от участие в игри, различни от тези по т. 20 (хазартните игри по смисъла на Закона за хазарта (ЗХ)), при които печалбата се определя на случаен принцип.
С оглед изложеното в запитването, наградите на участниците в томболата, която предстои да бъде организирана от търговския център, ще бъдат предоставени на случаен принцип, поради което както паричните, така и непаричните награди в този случай са доходи, освободени от облагане по силата на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ. Обстоятелството, че в томболата ще участват физически лица, направили покупка на стойност над 25,00 лв. не променя случайния характер на съответната награда (печалба).
На основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) – платци на доходи, следва да включват в справката за изплатените през годината доходи по чл. 13, ал. 1, т. 21 от същия закон в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000,00 лв.
Следователно, при условие че стойността на визираните в запитването предметни награди поотделно не превишава 5000,00 лв., не е налице нормативно основание същите да се включват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. При условие че стойността на някоя от предметните награди превишава 5000,00 лв., същата ще се включи в справката с код 906. В тази връзка е необходимо уточнението, че непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена (чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ). “Пазарна цена“ за целите на ЗДДФЛ е пазарната цена по смисъла на §1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. ‘

Оценете статията

Вашият коментар