Изх. № 20-00-373/ 21.12.2012 г.
ЗДДС, ППЗДДС,
чл.13, ал.1 чл.117, ал.2, т.4
чл.17, ал.1 и ал.2
чл.84
чл.124, ал.4
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” .. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-373/04.10.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… АД предстои да получи машина за производствена линия от юридическо лице, установено в Хърватия. То закупува и изпраща машината от Германия. … АД ще внесе машината с товарителница и документ за доставки, които ще бъдат издадени от немското юридическо лице (като доставчик, в документа за доставка, е посочено хърватското юридическо лице).
Фактурата за доставката на машината ще бъде издадена от хърватското юридическо лице.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начисли ДДС във фактурата като внос от хърватския доставчик при условие, че машината пристига от Германия и не са внесени мито и ДДС?
2. Как следва да се отрази доставката в дневника за покупки ?
3. Следва ли сделката да се отрази във VIES – декларация?
4. Възниква ли задължение за … АД да включи доставката в интрастат декларация ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от закона .
По смисъла на ал.2 от същата разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от закона , която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За доставчика (хърватското юридическо лице), установено извън Общността, би могло да възникне задължение за регистрация за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка на ЕС по местоизвършване на доставката, в зависимост от законодателството на съответната държава членка (Германия). Ако за доставчика е възникнало задължение за регистрация за целите на ДДС и същият се е регистрирал в държавата членка, при последващо транспортиране до територията на страната, за … АД ще бъде налице вътреобщностно придобиване по чл.13, ал.1 от ЗДДС и ще възникне задължение за начисляване на данък на основание чл.84 от ЗДДС.
В случай, че доставчикът няма регистрация за целите на ДДС в друга държава членка, не е налице хипотезата на вътреобщностно придобиване и доставката е извън системата на облагане с ДДС.
Предвид изложеното преди осъществяване на доставката следва да се провери дали доставчикът (хърватското юридическо лице) е регистрирано за целите на ДДС в Германия.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.
В тази връзка, за фактура, издадена по реда на законодателства извън страната и за доставки с място на изпълнение извън територията на страната регистрираните лица нямат задължение да ги отразяват в дневника за покупките.
В случай, че желаете да отразите фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 – „ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък”.
По трети въпрос:
Като задължителен реквизит, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2, т.4 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), VIES-декларацията съдържа сумата на данъчните основи на:
а) всички извършени вътреобщностни доставки на стоки, по които получатели са регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка;
б) доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона включително получените авансови плащания с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка;
в) доставките като посредник в тристранна операция;
Съгласно чл.117, ал.5 от ППЗДДС, VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:
1. не е извършило вътреобщностни доставки;
2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл.21, ал.2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;
4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл.126, ал 3, т.1 от закона.
В конкретният случай, за … АД не възниква задължение за посдаване на VIES-декларация.
По четвърти въпрос:
За въпроси, свързани с подаване на Интрастат декларация следва да се обрънете към Дирекция„Интрастат” в ЦУ на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘