. №23-22-333
23.03.2016 г.
чл. 131, ал. 1 от ЗДДС,
чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
По изпълнително дело № ……………………….. образувано срещу длъжника „Н“ ООД, е наложена възбрана на изнесените на публична продан недвижими имоти, която е вписана в имотния регистър на 21.07.2011 г. Към момента на налагане на възбраната недвижимите имоти са били собственост на длъжника „Н“ ООД.
По делото се установи, че след налагането на възбраната длъжникът „Н“ ООД, който е регистриран по ЗДДС, е прехвърлил някои от възбранените недвижими имоти на трети физически лица, които не са регистрирани по ЗДДС, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот или чрез обявяване по съдебен ред (с влязло в сила съдебно решение) на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен.
Тъй като прехвърлянето е извършено от длъжника след налагането на възбрана върху имотите, то се счита за относително недействително по отношение на взискателя и присъединилите си взискатели по делото, поради което прехвърлените от длъжника имоти са изнесени на публична продан по изпълнителното дело.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се начислява ДДС при извършването на публична продан на недвижимите имоти, които длъжникът е прехвърлил след налагане на възбраната по изпълнителното дело и понастоящем тези недвижими имоти са собственост на физически лица, които не са регистрирани по ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори вземането на кредитора по способите, предвидени в закона, като същевременно се осигури приложението и на нормите, предвидени в защита на правата на длъжника. В хода на производството водещият орган по инициатива на неудовлетворен кредитор изземва по принудителен начин имущество от неговия длъжник и го реализира така, че да бъдат удовлетворени правата и законните интереси на кредитора. Действията в хода на производството се извършват от органа по изпълнението, за сметка на кредитора и/или длъжника.
Доколкото сделката между „Н“ ООД – продавач на имота и трети физически лица – купувачи се счита за недействителна по отношение на взискателя по изпълнителното дело, то породените от нея правни последици, в това число и прехвърлянето на правото на собственост върху имота, не могат да бъдат противопоставени на взискателя. Следователно в отношенията между тях за собственик на имота се смята „Н“ ООД. Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя и за негова сметка, насочено е към удовлетворяването на неговите права и законни интереси. Поради това, в случай, че имотът бъде продаден, то продавач и доставчик по смисъла на ЗДДС ще бъде „Н“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС в случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) или на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) или при продажба по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) или на чл. 60 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по ЗДДС лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
1. да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в обхвата на която работи публичният изпълнител;
2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра – за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);
3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;
4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Видно от формулировката на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС, необходимо условие за възникване на задълженията на съдебния изпълнител по т. 1 – т. 4 за документиране на доставката и начисляване на данък, е собственикът на вещта да е регистрирано по ЗДДС лице. Този извод следва и от чл. 86, ал. 1 и чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, съгласно които само регистрирано лице може да начислява данък и може да го прави до датата на дерегистрацията.
Регламентираните с разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС задължения за ЧСИ възникват само в случай, че собственикът на вещта е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)с понятието „собственик на вещта“ законът визира длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ. Поради това за прилагането на чл. 131 от ЗДДС е от значение статусът на отчуждителя (собственика, длъжника по изпълнителното дело), а този на приобретателя на вещта е ирелевантен.
Предвид изложеното, в случай, че към момента на извършване на публичната продан, за недвижимите имоти, които са прехвърлени след налагане на възбраната и се счита, че са собственост на длъжника, следва да се начисли данък на основание чл. 131, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘