1_ИТ-00-36/02.03.2010
ЗДДС- чл. 17
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ….г. изразяваме следното принципностановище:
Вашето дружество извършва спедиторски услуги иимате сключен договор с друг спедитор регистриран в Дания . В тази връзка превозвачите, наемани от фирмата спедитор да извършват международен транспорт по заявени маршрути, са задължени да зареждат с гориво в бензиностанциите на фирма „Х” с карти, които по силата на договора са издадени на ваше име. Горивото се зарежда и изразходва от превозвачите без „горивото да стига до България”. Въпросът ви е как следва да се документират и декларират тези доставки на гориво от вашето дружество към превозвачите?
Считаме, че в случая е налице доставка на стока и мястото на изпълнение е регламентирано вглава първаот ЗДДС . Съгласно чл. 17 , ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока , която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС . Следователно за вас като доставчик мястото на изпълнениее извън територията на страната .Акодоставката на стокаес място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС . Същатасе отразява в дневника за продажбите в колона 23 „данъчна основа на доставки по чл.69, ал. 2 от ЗДДС, включително данъчната основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.
‘