Изх. №53-00-208
06.10.2016 г.
чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува мрамор от данъчно задължено лице регистрирано за целите на ДДС в Гърция и го продава на клиент в Сингапур.
Износът от територията на Гърция, ще бъде оформен с митническа декларация от името на гръцкото дружество продавач на стоките. Дружеството ще разполага само с фактура за покупка, фактура за продажба и банкови документи за разплащания.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на покупката на стока за целите на ЗДДС?
2. Какво е данъчното третиране на продажбата на стока на клиента от трета страна, за която дружеството не разполага с митническа декларация за износ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването и доколкото не са посочени условията на доставка по международните правила на ИНКОТЕРМС 2000, може да се направи извода, че дружеството щепридобие собствеността на стоката извън територията на Гърция и Европейския съюз. Тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от закона. Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал.1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки „Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.
В случай, че дружеството придобива собствеността на стоката на територията на Гърция, а продавача осъществява само митническите формалности по износа за сметка на дружеството, следва да се има предвид, че дружеството осъществява независима икономическа дейност /износ/ на територията на страна от ЕС /Гърция/ и следва да се запознае със законодателството на тази държава, с оглед възникване на основание за регистрация за целите на ДДС в тази държава.
По втори въпрос.
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството осъществява на територията на Сингапур, се определя съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС,т. е. мястото на изпълнение също ще е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби освенфактура дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘