Изх. № 53-02-103
31.05. 2012 г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 53 от ЗДДС
чл. 28 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е производител на сигнални и улични лампи, които възнамерява да продаде на данъчнозадължено лице, регистрирано по ДДС във Великобритания.
Договорено е стоките да се експедират и предават на клиента или на негов упълномощен представител от склада на дружеството производител на територията на страната, като транспорта е за сметка на купувача.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице е ли е вътреобщностна доставка /ВОД/ за дружеството в случай, че транспортът на стоките се организира за сметка на купувача и приключва :
-във Великобритания;
– в друга държава членка на ЕС различна от Великобритания;
– в трета страна;
2.Какво следва да е съдържанието на фактурите за продажби, с каква данъчна ставка и какви други документи са необходими при изброените по горе хипотези?
3. Следва ли да се издава фактура при получаване на авансово плащане за бъдещата вътреобщностна доставка?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
I. Относно определяне мястото на изпълнение на доставките.
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. В ал. 2 на чл. 17 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Видно от цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не. Ако към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката или към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя, същата се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставката ще е там, където се намира стоката – на територията на страната.
II. Относно определянето на доставките като вътреобщностни /ВОД/.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
При продажбата на стоки на контрагент от ЕС в случай, че същите се транспортират от или за сметка на лицето в качеството му на регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е налице режимът на ВОД, регламентиран в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Следователно, за да е приложим този режим за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
?доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие. Изключение правят регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
?получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
?предмет на доставката са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС.
?възмездност на доставката – определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
?транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Ако за доставката няма да е изпълнено последното изискване (да е налице транспорт на стоките от територията на България до територията на друга държава членка) ,то същата няма да се третира като вътреобщностна доставка на стоки.
III. Относно определянето на доставки с място на изпълнение извън ЕС.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– доставчикът да прехвърля право на собственост или друга вещно право върху стоката т.е. да е налице доставка по чл. 6 от закона;
– стоката да се превозва от или за сметка на доставчика;
или
– стоката да се превозва от получателя или за негова сметка, когато получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона, с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице- доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащанене по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.
Изрично в ал. 5 на цитираната норма е указано, че независимо от ал. 4 при ВОД, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15 то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от закона, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е в размера на извършеното плащане.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при ВОД възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната по реда на чл. 25 от закона.
Предвид цитираните по горе разпоредби за получено авансово плащане във връзка с ВОД издаването на фактура не е задължително. Такава следва да се издаде задължително при наличие на условията в чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС, издадените данъчни документи във връзка с ВОД, включително за получено плащане се отразяват в дневника за продажбите, за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем, съгласно чл. 51 от същия закон.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
‘