Изх. № 53-00-975/25.04.2014 г.
ЗДДС,
Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.
чл.21, ал.2
чл.1, ал.2
чл.21, ал.4, т.3
чл.2
чл.82, ал.2, т.3 чл.3, ал.2
чл.86, ал.3
чл.117,ал.1, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” . е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-975/…2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
… ЕООД има сключен договор за реклама с футболен клуб …За целта, клубът е издал на … ЕООД фактура за 91 700 евро – данъчна основа и начислен ДДС в размер на 19 257 евро (21 %).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Ако данъкът е неправилно начислен, какви действия следва да бъдат предприети за неговото анулиране ?
2. Налице ли е възможност … ЕООД да възстанови начисления ДДС в Испания?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС регламентира, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги-когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от закона.
Изключение от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС е регламентирано в чл.21, ал.4, т.3 от закона. Съгласно чл.21, ал.4, т.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице.
В запитването няма достатъчно информация относно естеството на предоставяните услуги от …ЕООД, поради което не би могло с категоричност да се определи дали приложимата разпоредба е тази на чл.21, ал.2 или чл.21, ал.4, т.3 от ЗДДС.
В случай, че … ЕООД получава рекламни услуги от футболен клуб „Барселона”, то се налага извода че … ЕООД следва да си самоначисли ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС.
Съгласно ал.1 на чл.117, т.1 от Закона, протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал.2, 3, 4 и 5 и чл.84 – от регистрираното лице – получател по доставката (… ЕООД).
В тази връзка, като задължителен реквизит протоколът по ал.1, съгласно чл.117, ал.2, т.7 от закона, трябва задължително да съдържа основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал.1 от закона.
Видно от приложената към запитването фактура, същата не е за извършени рекламни услуги от страна на футболен клуб … към … ЕООД, а клуба е предоставил на … ЕООД правото да посещава футболните двубои през сезон 2013/2014 г. В този случай и на основание чл.21, ал.4, т.3 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение извън територията на България и за … ЕООД не възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл.86, ал.3 от ЗДДС, съответно не възниква задължение и за самоначисляване на ДДС чрез издаване на протокол по чл.117 от закона.
Начисленият от доставчика данък би могъл да бъде възстановен по реда на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9).
В конкретния случай, възстановяването ще се извърши в Испания.
По втори въпрос:
С Наредба № H-9 от 16 декември 2009 г. на МФ /Обн. ДВ. бр.101 от 18 декември 2009 г., изм. ДВ. бр.96 от 7 декември 2010 г./ се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз (чл.1,ал.1, т.2 от Наредбата).
Искането за възстановяване на ДДС в тези случаи се подава по електронен път през електронен портал, поддържан от Националната агенция по приходите (НАП), а не директно до администрацията на съответната страна членка. Искането се препраща на съответната страна членка от Общността, която предприема действия съобразно вътрешното си законодателство.
Задълженото лице, което е установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на България, на което е начислен данъка за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на държава от Общността следва да отговаря на условията, предвидени в нея по възстановяване. Независимо от различията в законодателствата на различните страни, общите условия ще са еднакви във всички държави членки:
– лицето, което иска възстановяване няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната по възстановяване;
– лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната по възстановяване с изключевие на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата-членка по възстановяването;
– лицето да е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено – България (чл.2 от Наредба № Н-9);
– стоките и услугите за доставката, на които е начислен ДДС, да се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната на възстановяване, които биха дали право на приспадане на днъчен кредит (чл.3, ал.2 от Наредба № Н-9).
Редът за подаване на искането и съдържанието на необходимата информация са регламентирани в чл.14 и чл.15 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. Правото на възстановяване на ДДС се упражнява от лицата чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с универсален електронен подпис до компетентния орган по възстановяването в държавата – членка по възстановяването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите (www.nap.bg), чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1 на посочената наредба.
Искането трябва да съдържа следната информация:
1. Име и пълен адрес на данъчно задълженото лице, което иска възстановяване,
2. Адрес за връзка по електронен път,
3. Описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, направено чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета,
4. Период на възстановяване, обхванат от искането,
5. Декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода, за който се иска възстановяване, с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването,
6. Идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и префикс BG,
7. Данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC, по която лицето иска да му бъде преведена възстановената сума,
8. Данни от фактурите или документите за внос, по които е начислен данъкът за възстановяване, както следва,
8.1. Име и пълен адрес на доставчика,
8.2. Идентификационен номер за целите на ДДС или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членкапо възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и чл. 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) – освен в случаите на внос,
8.3. Префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос,
8.4. Дата и номер на фактурата или документа за внос,
8.5. Данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута,
8.6. Размер на подлежащия на възстановяване ДДС, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС на лицето, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка то има право на частичен данъчен кредит,
8.7. Коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето, подало искането има право на частичен данъчен кредит,
8.8. Естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2 към наредбата. Когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.
9. Описание на икономическата дейност на лицето чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета.
По подаденото искане се извършва проверка и ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит, искането не се препраща до държавата членка по възстановяването.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
.