661/03.06.2013г.
Чл.17, ал.4 ЗДДС;
Чл.82, ал.2, т.2 ЗДДС
В писмено запитване постъпило в Териториална дирекция на НАП …., офис …… с вх. № ………., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. с писмо вх. № ……г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и има сключен договор за доставка, монтаж и инженеринг на инсталация за биогаз с фирма, регистрирано за целите на ДДС лице в Австрия, по силата на който австрийското дружество ще доставя, монтира и инсталира всички машини, съоръжения, периферни устройства за ………. инсталация на територията на град Д. Цената на договора за доставка на машини, съоръжения и оборудване е с включен монтаж. Доставката на всички машини и съоръжения, необходими за въвеждането в експлоатация на ………. инсталацията е за сметка на австрийското дружество и за негов риск. Неразделна част от договора е утвърден график за доставка и монтаж по спецификация на всички машини, съоръжения, устройства и материали, които ще се доставят и монтират в България. Графикът за доставка и монтаж е за срок от шест месеца.
Плащанията по договора ще се извършват на етапи съобразно спецификацията по договорения график и срещу издаване на фактура за всяка отделна доставка и монтаж.
Поставили сте следните въпроси:
1. Налице ли е задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и дължи ли се ефективно внасяне на данъка върху възнаграждението на на австрийското дружество по отношение на плащанията по фактурите?
2. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за самоначисления данък?
3. Кога настъпва данъчното събитие за описаната доставка?
4. Налице ли е необходимост от регистрация по ЗДДС на австрийското дружество в България?
Предвид действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойности и с оглед непълната фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.17, ал.4 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от закона регламентира, че когато се доставят стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, данъкът е изискуем от получателя по доставката при едновременно наличие на следните обстоятелства:
– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и е установено на територията на друга държава членка;
– доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;
– получателят е регистрирано по този закон лице.
Данъчното събитие при доставка на стока с монтаж и инсталация от или за сметка на доставчика, респ. изискуемостта на данъка възниква на датата, на която собственосттавърху стоката е прехвърлена. Според чл.54, ал.3 от ППЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката и данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият става изискуем при извършване на плащането. Получателят следва да начисли данъка върху размера на плащането с протокол по чл.117 от ЗДДС. За изискуемия от регистрираното лице ДДС възниква право на данъчен кредит, ако не са налице визираните в чл.70, ал.1 от ЗДДСограничения.
Когато са изпълнени предпоставките за начисляване на ДДС от получателя по доставката, за доставчикът не възниква задължение за регистрация във връзка с извършените от него на територията на страната доставки на стоки с монтаж и инсталиране /чл.97, ал.3 от ЗДДС/.
Както бе посочено, разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС се прилага, когато доставчикът не е установен на територията на страната. С оглед на извършваната от австрийското дружество дейност по доставка на стоки с монтаж, следва да определите дали същото е лице, което има постоянен обект на територията на страната. В §1, т.10 и т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС са дадени определения на понятията „постоянен обект” и „лице, установено на територията на страната”. Според установената практиката на съда на Европейските общности под „постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимото предоставянена съответните услуги”. В този смисъл за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на чавешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Самата собственост върху техническите ресурси е без значение по отношение определяне на обстоятелството дали са налице такива технически ресурси на територията на страната.
‘