Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
Изх.№23-22-717
13.05.2011г.
чл. 176, т. 3 от ЗДДС
Във Ваше запитване с вх. № 23-22-717/28.03.2011 г., по описа наДирекцияОУИ …., поставяте следните въпроси по прилагането на чл. 176, т. 3 от ЗДДС:
1. Достатъчно ли е да не се изпълнява три и повече пъти дадена императивна норма по ЗДДС, за да се счита, че съответното лице не изпълнява системно задълженията си по този закон.
2. Следва ли неизпълнението да е установено с друг акт или е достатъчно това да е част от мотивите на Акта за дерегистрация по чл.110 от ЗДДС.
3. Необходимо ли е периодите, за които се отнася неизпълнението да са поредни – при неподаване на СД, невнасяне на данък в срок и други.
4. Възможно ли е да се прави комбинация при неизпълнение – например не е подадена в срок една СД, не е внесен данък в срок за един данъчен период и не е начислен данък по една фактура, както и при други подобни хипотези.
Предвид изложените аргументи в писмото и относимата към тях нормативна уредба, изразяваме следното становище.
С разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС е дадена възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията си по този закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. Съгласноразпоредбите на ЗДДС, когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период. Разпоредбата е императивна и доколкото в чл.176, т.3 от ЗДДС не са изброени конкретни съставомерни нарушения, следва да се приеме, че всяко системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, в т.ч. и невнасянето на данъка, може да послужи за основание за дерегистрация по преценка на администрацията.
Невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок за три и повече данъчни периода, може да се квалифицира като системно неизпълнение на задължения по ЗДДС.
Това обаче не обосновава автоматично извод, че е налице основание за дерегистрация. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.176 от ЗДДС предвижда само възможност, а не задължение за органа по приходите да прекрати регистрацията по ЗДДС на субект, за който е установено някое от обстоятелствата по т. 1 – 4 от същата разпоредба.
Същите аргументи важат и при неподаване в срок на справка-декларация. Когато се установи, че данъчно задълженото лице не е подало три и повече справки декларации в рамките на една календарна година, органът по приходите може да започне производство по дерегистрация. Не е задължително нарушенията да бъдат извършени в три последователни периоди, но те следва да са извършвени в период достатъчно кратък, за да може да се обоснове логическа връзка между тях, която да ги квалифицира като „системно извършени нарушения”. В тази връзка съдебната и административна практикае наложила извода, че лицето следва да е извършило поне три нарушения в рамките на 12-месечен период.
При започване на производство по дерегистрация на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, компетентният орган по приходите следва да има предвид, че за посочените по-горе нарушения данъчно задължените лица могат да бъдат санкционирани и по реда на глава ХХVІ от ЗДДС с налагане на глоба или имуществена санкция. Органите по приходите са компетентни да преценят съобразно конкретната фактическа обстановка дали да наложат само административно наказание, да издадат само акт за дерегистрация или да приложат и двете санкциониращи процедури.
При издаването на акт за дерегистрация на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, не е необходимо извършените нарушения да бъдат констатирани с изричен акт. Достатъчно е те да бъдат подробно описани в акта за дерегистрация, извършването им да бъде доказано със съответните доказателства и мотивите на акта да обосновават необходимостта от дерегистрация на съответното данъчно задължено лице. ‘