УВАЖАЕМИ Г-Н………,
Във връзка с постъпило от Вас запитване вх.№ 94-00-188/29.10.2009г. в Дирекция „ОУИ” …………….. изразяваме следното становище :
Поставяте въпросите :
1.Местно лице ли сте на Република България при условие, че работата Ви е свързана с пътуване и повече от 183 дни за годината се намирате извън територията на страната. Как се определя броя на дните извън страната – включват ли се дните на пътуване. Следва ли да се подаваГДД по чл.50 и дължи ли седанък в България?
2.При продажба на софтуерен продукт-интелектуална собственост, разработен от физическото лице, като клиентът е фирма извън Европейския съюз/например Швейцария/, следва ли да се начислява ДДС, при положение, че сумата е по-голяма от 50 000 лв.? Как се третира ползването на софтуерния продукт, за което се получава наем, ако клиентът е извън Европейския съюз или е от държава-членка.
3.Трябва ли да се декларира заем, отпуснат на физическо лице през 2009г. от чуждестранно юридическо лице, като заемът е обезпечен с правата върху собствеността на софтуерен продукт или друга интелектуална собственост ?
Във връзка с поставените от Вас въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следнотостановище:
По първи въпрос:
Относно въпроса, местно лице ли сте на страната за целите на данъчното облагане по ЗДДФЛ и тук ли следва да декларирате и заплащате данък общ доход, Ви уведомявамеследното:
Посочвате, че имате множество пътувания в чужбина и повече от 183 днипребивавате извън територията на страната. С оглед на този факт следва да имате предвид :
Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година, зависи от обстоятелството, дали получателят на дохода е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица/ ЗДДФЛ/. Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето.
Местно лице на България е лицето, което:
1. има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период,или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Относно дните на влизане и излизане от страната, чл.4, ал.2 от ЗДДФЛ е регламентирал, че лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
Предвид недостатъчно изчерпателната фактическа обстановка, а именно – имате ли имущество в България, семейство, извършвате ли трудова и стопанска дейност, услуги и др. на територията на страната, като и дали в чужбина имате установено местопребиваване, имущество и семейство, отговорът ни е принципен.
Отсъствието от страната за повече от 183 дни за 12-месечен период не е единственото условие да Ви определи като чуждестранно лице на България за целите на данъчното облагане. Видно от запитването, Вие пътувате с цел осъществяване на Вашата работа и ако отсъствието Ви не е свързано с установен център на жизнени интереси, имущество, семейство и др. в друга държава, а единствено за целите на работата Ви, която осъществявате в България, Вие сте местно лице на страната.
За целите на закона, центърът на жизнените интереси /чл. 4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ/ се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Предвид гореизложеното, ако в Р.България имате постоянен адрес и център на жизнени интереси, а пътуването в други страни е във връзка с работата Ви, Вие ще подлежите на облагане в Българияи ще подавате ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за придобитите доходи от източницив страната и чужбина.
За доходите от чужбина следва да се съблюдава има ли сключена СИДДО/Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане/ между Република България и съответната държава.
По втори въпрос:
Видно от запитването, въпросите са поставени от физическо лице. Следва да се има предвид, че разпоредбите на ЗДДС са приложими за данъчно задължени физически и юридически лица.
Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от закона, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
По смисъла на чл.21, ал.3, т.1 и 2, буква «а» от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги са предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер.
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗДДС, стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическата енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Според определението, дадено в т.25, §1 от ДР на закона, „стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Доколкото сделката между лицата представлява прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер, същата има характер на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Съгласно чл.21, ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
– получателятелице,установено извън Общността, илиданъчно задълженолице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът; и
– доставените услуги фигурират сред изброените в чл.21, ал.3, т.2 от закона.
Предвид информацията от запитването, в случай, че получателят по доставката е установен извън Общността – в Швейцария или е ДЗЛ от държава членка на Общността, ако доставената услуга е прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер или предоставяне или прехвърляне на права върху интелектуална собственост /чл.21, ал.3, т.2, буква „а“/, тогава мястото на изпълнение е извън територията на страната и доставката на коментираната услуга не попада в категорията на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което не участват при формиране на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, и за същите не се начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
По трети въпрос:
Интересувате се следва ли да декларирате получен заем от чуждестранно юридическо лице през 2009г., в качеството Ви на местно физическо лице.
В разпоредбите на чл.50 от ЗДДФЛ изрично са посочени доходите, които подлежат на деклариране в ГДД. Средствата, получени в заем, не са предвидени в чл.10 от ЗДДФЛ, като доход, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ. Към настоящия момент данъчното законодателство за 2009г., относно облагане на доходите на физическите лица, не предвижда разпоредба за деклариране на получени заеми.