Изх. № 53-00-203
07.10. 2015 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС
чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС
чл. 17 от ЗДДС
чл. 118 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Е..“ ЕООД извършва отдаване под наем на автомобили на български дружества, които извършват дейност извън територията на страната, като поема всички съпътстващи разходи и ги включва в стойността на доставката. Българските дружества – наематели ползват карти, собственост на „Е..“ ЕООД, с които зареждат гориво от бензиностанции Shellс отстъпка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли „Е..“ ЕООД да начислява данък към дружествата-наематели при префактурирането на закупеното от тях, но с карти на „Е..“ ЕООД гориво извън територията на страната?
2.Следва ли „Е..“ ЕООД да начислява данък при префактурирането към дружествата-наематели на получени извън територията на страната авторемонтни услуги?
3.Следва ли да се префактурира възстановеният на „Е..“ ЕООД ДДС от държави-членки на ЕС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Доставката на гориво представлява доставка на стока, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Текстът на същата разпоредба гласи, че доставка на стока по смисъла на ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
В конкретния случай, за да се определи дали следва за доставката да се начислява данък върху добавената стойност е от значение мястото на изпълнение на извършената доставка на гориво от „Е..“ ЕООД към дружествата-наематели.
Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя по правилата на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от същата законова разпоредба място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Следователно, в случай, че съгласно договорните си отношения „Е..“ ЕООД извършва доставка на горивото към дружествата-наематели и мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната следва да се издаде фактура, на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, в която да се начисли данък върху добавената стойност. В противен случай, ако мястото на изпълнение на доставката на горивото е извън територията на страната следва да се прилага режима на доставките за съответната държава. В този случай във фактурата не следва да се начислява данък на основание чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, който гласи, чена датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Относно доставките на гориво с място на изпълнение на територията на страната следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС. Съгласноал. 10 на същия законов текст данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Независимо от гореизложеното, доколкото предоставеното гориво от „Е..“ ЕООД към дружествата-наематели може да се определи като елемент от една комплексна доставка по отдаване под наем на автомобилите от „Е..“ ЕООД на дружествата-наематели, то данъчното третиране на доставката му ще следва характера на общата доставка на услуга и следва да намери отражение при определянето на данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В случай, че получател на авторемонтните услуги извън територията на страната е „Е..“ ЕООД и тези услуги са предмет на последваща доставка към дружествата-наематели по силата на договореното между страните, то облагането им с ДДС зависи от мястото на изпълнение на доставката им.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя, съгласно правилата на чл. 21 от ЗДДС. Алинея 2 на същия законов текст гласи, чемястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложеното, доколкото авторемонтните услуги се предоставят на извън територията на страната, то мястото на изпълнение при доставка им следва да се прецени с оглед на това къде е установен получателят на услугата или къде се предоставят услугите – на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – където се намира този обект.
По трети въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
Данъчната основа на доставката, по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Следователно, дали възстановеният на „Е..“ ЕООД ДДС от държави членки ще се включи в данъчната основа на доставката, която „Е..“ ЕООД ще документира към дружествата-наематели следва да се определи, съгласно реда на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘