чл. 2, т. 1, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС
чл. 9, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
чл. 26, ал. 2Изх. № 53-04-53
24.02.2016 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-53/22.01.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява дейност по настаняване на туристи в собствен санаторно-оздравителен комплекс в близост до гр. Варна. През 2016 г. дружеството предвижда включване в договорите с партньорите си на клауза, с която ще се уговори неустойка в случай на неизпълнение или частично изпълнение на поети от тях ангажименти. За реализиране на отговорността им, контрагентите, преди началото на изпълнението на договора, ще предоставят на дружеството гаранционен депозит. В случай на точно изпълнение на задълженията по договора, сумата на предоставения депозит ще бъде възстановена на съответния контрагент, или ще послужи за погасяване на негови парични задължения към дружеството. В случай на неточно изпълнение дружеството ще задържи част от сумата, съответстваща на неизпълнената част от задълженията на контрагента. В случай на пълно неизпълнение на задълженията на контрагента, дружеството ще задържи цялата предоставена сума.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се издаде фактура и да се начисли ДДС при получаването на депозита от контрагента?
2.Кога следва да бъде начислен ДДС в случай, че сумата на предоставения депозит бъде използвана изцяло или частично за погасяване на задължения на контрагента към дружеството?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 2, т. 1, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облагат възмездни облагаеми доставки на услуги, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена, на същата дата данъкът става изискуем и за доставчика, регистриран по ЗДДС, възниква задължение да го начисли, а в петдневен срок от възникването на данъчното събитие или от получаването на плащането и да издаде фактура.
Депозитът или задатъкът сами по себе си не са доставки, поради което не могат да попаднат в обхвата на закона и да бъдат обект на облагане с ДДС.
Видно от конкретната фактическа обстановка, депозитът, който съответният контрагент на дружеството ще предостави, няма характер на авансово плащане, поради липсата на конкретна доставка, с която да бъде обвързан към момента на неговото предоставяне. Същият може да се третира като задатък по смисъла на чл. 93 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с присъщите му потвърдителна, гаранционна и обезпечително-наказателна функция. Доколкото, обаче, към момента на предоставянето на депозита не може да бъде индивидуализирана доставката, за която той ще се счита за авансово плащане, изискуемост на данъка, както и задължение за документиране с фактура и за начисляване на данък, не могат да възникнат. Тези правни последици на предоставянето на депозита могат да се проявят в един по-късен момент, когато ще е възможно индивидуализирането на доставката, по отношение на която сумата на предоставения депозит ще послужи като цялостно или частично авансово плащане. В тази връзка следва да се има предвид, че ако доставката е извършена след предоставянето на депозита и след извършването на доставката се уговаря дължимата за нея престация да бъде прихваната от размера на предоставения депозит, то прихващането на дължимата престация няма как да се третира като авансово плащане тъй като се извършва след извършването на доставката, а данъчното събитие за нея с всички характерни за него последици, е възникнало на датата на извършване на услугата.
Изключение от горното ще бъдат случаите, в които срещу получения депозит дружеството поема задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права. Поемането на такова задължение е приравнено на доставка на услуга с разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, поради което изискуемостта на данъка и задължението за начисляване и документиране ще възникнат по общото правило на
чл. 25, ал. 2, съответно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Видно от изложеното по първия въпрос, в случай, че сумата на предоставения депозит бъде прихваната изцяло или частично срещу задължения на контрагента, който я е предоставил, свързаните с това задължения по ЗДДС ще възникнат на по-ранната измежду двете дати – датата на извършване на услугата или датата на индивидуализирането на конкретната доставка, по отношение на която предоставеният депозит ще има значението на авансово плащане.
В случай, че сумата на депозита бъде изцяло или частично удържана под формата на неустойка, предвид липсата на облагаема доставка, както и предвид изричната разпоредба на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, задължения за документиране с фактура и за начисляване на данък няма да възникнат.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘