ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.17, aл. 1

, , .№53-00-863
04.12.2012г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
на чл.21, ал.2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дейността на дружеството е транспорт на стоки на територията на Европейския съюз и извън него.
Дружеството има сключен договор с латвийско дружество за ползване на техни електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива на територията на Украйна, Беларус и Русия. В тази връзка латвийското дружество издава фактура, придружена с опис на всички зареждания по дати, количества, стойност и карти (приложени към запитването).
Съгласно, неофициален превод на фактурата дружеството счита, че е получател на „услуга във връзка с горивни карти по договор BG-L0004/05-2012”.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката за закупеното гориво на територията на трети страни – доставка науслуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС или ВОП?
2. Как следва да се отрази издадената фактура от латвийското дружество?
При така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредбаизразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка настока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
В конкретният случай, при зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава. Извършеното на територията на държавите членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл.13, ал.1 от ЗДДС условия.
В случай, че съгласно клаузите на сключения договор с латвийското дружество дължите възнаграждение за ползването напредоставените електронни карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице се определя по реда на чл.21, ал.2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, тъй като дружеството е получател и за него възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Данните от протокола, следва да се отразят в дневника за продажби и в справката декларация за същия данъчен период. Данъчната основа, върху която се начислява данъкът се определя по реда на чл. 26 отЗДДС, в случая стойността на комисионното възнаграждение, дължимо или платено на посредника.
По втори въпрос:
Във връзка с фактурите, получени при покупка на гориво с начислено ДДС в други държави, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона /в сила от 01.01.2010 г./.
Предвид текста на чл.112, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури и протоколи по реда на този закон /приложим на територията на страната/. В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за дружеството като получателне възниква задължение да посочва фактурите, получени при покупка на гориво с начислено ДДС в други държави, издадени от доставчици от други държави, за горепосочените доставки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона.
Въпреки, че не е налице задължение за посочване на тези документи, в случай, че желаете, получените фактури може да се отразят в дневника за покупки в колона 9 – „ДО и данък на получени доставкибез право на данъчен кредит”.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар