ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.2,ЗДДС, чл.12

Изх. № М-70-00-15/12.12.2013 г.
чл. 2, чл. 12, чл. 21, ал. 2,от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № М-70-00-15 от 21.10.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
„XXXXX” ЕООД извършва посреднически услуги на чуждестранни търговци като намира купувачи за произвежданите от тях стоки. При осъществяването на тази дейност дружеството действа от името на възложители и за негова сметка. Контрагентите по сделките са установени в Турция, Гърция и Хърватия. Стоките не влизат на територията на България. Движението на някои от тях е от Турция към страни-членки на ЕС, а на други от стоките – от ЕС към Турция. За извършените услуги българското дружество получава комисионна в размер, който зависи от продадените количества стоки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как ЗДДС третира извършваните от дружеството доставки?
2.Следва ли „XXXXX” ЕООД да посочва данък в издаваните към контрагентите фактури?
По така зададените въпроси, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Основният принцип при определянето на мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е установен в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, когато получателят на доставката на услуга има посоченото качество, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където той е установил независимата си икономическа дейност. Ако тези услуги се предоставят на негов обект, установен на място, различно от мястото на установяване на независимата му икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, в което се намира този обект. В случай, че няма място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Същевременно, съгласно чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка на услуга е само тази, която е с място на изпълнение на територията на страната. Тази разпоредба е в синхрон с целта на закона да облага потреблението на стоки и услуги на мястото, където то е извършено.
Предвид изложеното, доставките на услуги с място на изпълнение извън територията на страната не са обект на облагане с ДДС по смисъла на чл. 2 от закона, поради което във фактурите, които издавате към чуждестранните си възложители, не следва да бъде посочван данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *