Изх.№ 23-22-98 от
20.02.2014 г.
чл. 15, чл. 17, ал. 1 и 2, чл. 25, ал. 6, т. 2, чл. 62, ал. 2, 4 и 5от ЗДДС
чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ЕООД е регистрирано по ЗДДС и основната му дейност е покупко-продажба на автомобили втора употреба.
„X” ЕООД закупува автомобили втора употреба от Германия от регистрирани за целите на ДДС лица. В издадените от доставчиците в Германия фактури не е начислен ДДС. Колите не влизат в България, а се придвижват на ход или за сметка на доставчика,директно до Италия, където се продават съответно :
1)на фирми регистрирани за целите на ДДС в Италия
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1. Определя ли се сделката като тристранна операция, в която „X” ЕООД се явява посредник в тристранната операция?
2)на физически лица в Италия
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
2.Как следва да се третира по ЗДДС покупката на автомобила от Германия и продажбата му на физическото лице в Италия? Какви са необходимите документи за двете сделки?
„X” ЕООД закупува автомобили втора употреба от лица, регистрирани за целите на ДДС в Италия. В издадените фактури не еначислен ДДС. Колите не влизат в България, а се продават директно в Италиясъответно на:
3)на юридически лица
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
3. Следва лида се издава протокол по чл.117 от ЗДДС при покупката на автомобилите и как следва да се третира доставката им в Италия?
4) на физически лица
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
4. Как следва да се третира по ЗДДС покупката на автомобила от регистрирано за целите на ДДС лице в Италия и продажбата му на физическото лице в Италия? Какви са необходимите документи за двете сделки?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Предвид изложеното, „Х” ЕООД може да се третира като посредник в тристранна операция, при спазване на изискванията на чл. 15 от ЗДДС.
От изложената фактическа обстановка в запитването не е видно, дали „X” ЕООД има регистрация за целите на ДДС в Германия и Италия, следователно същото може да се третира като посредник в тристранна операция, доколкото няма такава. В този случай, за доказване наличието на обстоятелства по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС „X” ЕООД следва да разполага с документите посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 до 4 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС). В случай, че посредникът не се е снабдил с необходимите документи, доказващи обстоятелства по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, до изтичане на данъчният период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване почл. 62, ал. 2 от ЗДДС би станал изискуем, се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данъка е изискуем от посредника. В тези случаи данъкът става изискуем на последния ден от посочения данъчен период. Данъкът се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът е станал изискуем (чл. 9, ал.3-5 от ППЗДДС).
Ако посредника се снабди с необходимите документи по чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, той коригира резултата от прилагането на чл.9, ал.4 и ал.5 от ППЗДДС по реда на чл.10, ал.3 до 5 от ППЗДДС.
По втори, трети и четвърти въпрос
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От изложеното е видно, че за да е облагаема доставката по смисъла на ЗДДС е необходимо тя да е с място на изпълнение на територията на страната. В тази връзка следва да се има предвид, разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От изложеното до тук е видно, че когато стоката се намира извън територията на страната към при прехвърляне на собствеността или при фактическото й предоставяне, или към момента, в който започва изпращането й или превозът й към получателя,мястото на изпълнение на тази доставка ще е извън територията на страната.
Това означава, че:
-при придобиването на автомобилите от Германия и Италия, мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
От обстоятелството, че доставчиците не начисляват ДДС в издаваните от тях фактури може да се предположи, че основанието за неначисляване на данъка е извършването на вътреобщностна доставка от тяхна страна, при предоставяне на български идентификационен номер от получателя„X” ЕООД.
Следва да се има предвид и режима на облагане, уреден в чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, Съгласно текста на същата разпоредба независимо от реда за облагане на ВОП по
чл. 62, ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, по силата на чл. 62, ал. 3 от ЗДДС.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от дружеството данък като платец при вътреобщностното придобиване по чл.62, ал.2 от ЗДДС и по чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма от ЗДДС.
В случай, че стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация) не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. В този случай приложение намира специалния режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, разписан в чл. 10 от ППЗДДС, който се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане.
-при прехвърляне на собствеността на стоката в друга държава членка, „Х” ЕООДще извършва доставка с място на изпълнение в съответната държава, съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС и това би довело до задължение за регистрация, съобразно законодателството на същата държава. На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.Предвид това, в за „Х” ЕООД ще възникне основание за освобождаване от начисляване на данък във издаваните от тях фактури за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.