ЗДДС, чл.26

5_ 53-02-157/ 19.07.2012г.
ЗДДС, чл.26
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка със заведено съдебно дело от „К” ООД срещу „А К” ЕООД за изплащане на възнаграждение и неустойки по сключен договор за проектиране, на „К” ООД е издаден изпълнителен лист за събиране на присъдени суми. Изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение, с което е присъдено „АК” ЕООД да заплати на „К” ООД възнаграждението за извършена услуга, законна лихва,неустойка и разноски по делото.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. Какво е задължението на „К” ООД по отношение на ЗДДС във връзка със събраните суми, след като няма начин да се установи каква точно от присъденото се включва при получаване на определена сума?
2. В случай на задължение за начисляване на данък върху добавената стойност какъв документ следва да бъде издаден и на чие име, тъй като постъпилите суми по банковата сметка на „К” ООД се превеждат от името на съдия-изпълнителя?
3. Върху неустойката за забавено плащане дължи ли се данък върху добавената стойност?
При така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредбаизразявам следното становище:
По отношение на присъдените в полза на „К” ООД лихви и неустойки
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претълпява увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размеркредиторът може да иска обзщетение съобразно общите правила.
В конкретния случай, видно от приложеното към запитването съдебно решение, присъдените в полза на „К” ООД лихва и неустойка са във връзка с незаплатено в срок от страна на „А К” ЕООД възнаграждение по договор. Поради това, на основание чл.26, ал.2, изр. второ от ЗДДСлихвата и неустойката не следва да се включва в данъчната основа на доставка и съответно да бъде облагана с данък върху добавената стойност.
На основание чл.84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането. В тези случаи е допустимо документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) на „А К” ЕООД.
По отношение на присъдените в полза на „К” ООД разноски по делото
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на услуга.
По смисъла на закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), както и определени действия, приравнени на доставка на услуга, посочени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Както по своето естество, така и на основание посочените по-горе разпоредби от ЗДДС присъдените на „К” ООД вземания за разноски по делото не следва да се третират като самостоятелна доставка, която да е обект на облагане с данък върху добавената стойност, тъй като те не представляват възнаграждение за извършена доставка, а възстановяване на разходи от неизправен клиент.
Направените разходи не представляват съпътстващ разход, с който на основание
чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС следва да бъде увеличена данъчната основа на доставката, тъй като цитираната разпоредба се отнася за разходи, които съпътстват доставка и са пряко свързани с нея, а в случая се касае не за разход, свързан с изпълнението на доставката, а с такъв, свързан с неизпълнението на насрещната престация за тази доставка.
Предвид изложеното, сумите които се възстановяват от неизправен клиент по спечеленото от „К” ООДдело е извън обхвата на ЗДДС, както и със същите не следва да бъде увеличавана данъчната основа на доставката, поради което не се дължи ДДС върху стойността им, както и не възниква задължение за издаване на фактура или дебитно известие. Основанието за това са разпоредбите на:
– чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, които въвеждат задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане;
– чл.115 от ЗДДС, които въвеждат задължение за издаване на дебитно известие при увеличение на изменение на данъчната основа на доставка.
С оглед гореизложеното е допустимо документирането на получените суми да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч.
По отношение установяванехарактера на постъпилата сума
Когато в изпълнение на паричното задължение по банковата сметка на „К” ООДпостъпват суми и не е ясно какво точно от присъденото се включва в тях (възнаграждение, неустойка, лихви или разноски) следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. Съгласно ал.1 от цитираната норма когато едно лице има към друго лице няколко еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всички, то може да заяви кое от тях погасява, като в случай че лицето не е заявило това, погасява се най- обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения – най-старото. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и накрая- главницата.
В заключение следва да се отбележи, че ако постъпилата сума или част от неясе отнася до погасяване на дължимото възнаграждение по доставката, което получателят „А К” ЕООД е дължал на доставчика „К” ООД, за съответната сума не следва да бъде издавана фактура, ако доставката вече е била документирана с такава.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

данъчно третиране на сумите, предоставени по схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, когато физическото лице е избрало да се облага по реда на чл. 29а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № М-24-36-64Дата: 14.02.2019 год. ЗДДФЛ, чл. 29а ОТНОСНО: данъчно третиране на сумите, предоставени по схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността

Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на продажба на поземлен имот – горска територия, при която цената на земята и насажденията са определени отделно

Изх. № 08-П-13Дата: 27.04.2020 год.ЗДДС, чл. 45;ЗДДС, чл. 45, ал. 1;ЗДДС, чл. 45, ал. 5;ЗДДС, чл. 45, ал. 5, т. 1;ЗДДС, чл. 45, ал. 7.

ЗДДС, чл.47

Изх.№ 05_20-00-1883/ 29.01.2010г.ЗДДС, чл.47В запитването е посочено, че застраховател, който е лицензиран в Р България, планира да създаде структура от застрахователни агенти, при която съществува

Поставени въпроси във връзка с попълване на декларации обр.1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осиг

ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с попълване на декларации обр.1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда

НАРЕДБА 4, чл.2

Редът и начинът за регистриране и отчитане оборотите чрез фискални устройства се регламентират с Наредба № 4 на Министъра на финансите от 1999 г. (обн.

way way del