1_ИТ-00-64/23.04.2010
ЗДДС- чл. 26
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ……. изразяваме следното принципно становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка сте извършили превоз на стоки по релация България – Италия, като стоката сте разтоварили в Италия. Получателят на стоката предявява претенция, че стоката не е получена и не прави плащане към доставчика. Доставчикът, чрез посредник изисква заплащане на сума за овъзмездяване за недоставената стока, като за целта се издава фактура със стойността на стоката и се начислява ДДС в размер на 20%.
Поставеният въпрос е следва ли да се начислява ДДС, при положение, че стоката е разтоварена в Италия /извън територията на страната/.
Договорът по който сте страна е с предмет доставка на услуга по транспорт на стоки. Мястото на изпълнение на доставката се определя по правилото на чл.22, ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС – мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Поради неизпълнение на клаузи от договора дължите допълнителни плащания. Видно от чл.26, ал.1 и 2 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
По своята правна същност неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен/компенсаторен/ или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане поради неизпълнение на задълженията от другата страна.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.
На основание чл.26, ал.2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.
Всяко данъчно задължено лице издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансовото плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от ЗДДС.
‘