ИТ-00-14/22.01.2010
ЗДДС – чл. 26, ал. 2
По повод на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – …., изразяваме следнотостановище:
Представен е анекс към предварителен договор за продажба на недвижим имот – новопостроени апартаменти,в който продавачът и купувачът се съгласяват остатъка от покупната цена по предварителния договор за покупко-продажба да се плати от купувача в срок до една година от издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. За целта е предвидено освен остатъка купувачът да плати и годишналихва в размер на….%върху неплатената сума.
Въпросът, който задаватее тези лихви с обезщетителен характер ли са или са със санкционен характер?
Данъчното третиране на лихвите и неустойките е регламентирано с разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗДДС и чл.84 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в Закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. При документирането им не се издава данъчен документ, а само документ, който удостоверява плащането им от контрагента по доставката, в съответствие чл.84 от ППЗДДС.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен характер или, такива, със санкционен характер.
С обезщетителен характер се считат тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла вреди, в следствие неизпълнение на задълженията на другата страна по същия.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл.26, ал.2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.
В случаите на разваляне на конкретния договор, уговорените между страните неустойки не са основа за начисляване на данък върху добавената стойност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗДДС, тъй като не е налице доставка по смисъла на чл.6 от същия закон.
.
‘