ЗДДС, чл.26, aл. 2

ЧЛ. 26, АЛ. 2 Изх. № 23-22-1970
06.01.2016 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-1970/19.11.2015 г.,и допълнение към него, прието с вх. № 23-22-1970/24.11.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Обединение „XXX“ ДЗЗД е изпълнител по договор за проектиране от 29.07.2013 г. с възложител YYY“ с ЕИК ………. Задълженията на изпълнителя по договора включват изготвяне на концептуални и идейни пътни и тунелни проекти, встъпителен и окончателен доклад към тях. В чл. 6.2 от договора, определена по размер с приложение 1 към него, е уговорена неустойка за забава при изпълнението в размер на 0.5% от дължимото възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от 10%. Изпълнителят е документирал осъществената доставка с фактура №3/01.07.2015 г. с данъчна основа 799 980,00 лв. и 159 996,00 лв. ДДС, съставляващи уговореното с приложение 3 към договора трето междинно плащане. На 08.10.2015 г. възложителят е извършил частично плащане в размер на 291 034,50 лв., от които 242 528,75 лв. данъчна основа и 48 505,75 лв. ДДС. Заявил е, че в един от етапите на изпълнение от страна на изпълнителя е допусната забава, поради което изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 79 998 лева, съобразно уговорения максимално допустим размер. На 11.11.2015 г. след прихващане на дължимата неустойка възложителят е платил 572 943,90 лв., от които 477 453,25 лв. данъчна основа и 95 490,65 лв. ДДС, и е поискал от изпълнителя да издаде кредитно известие към издадената фактура за стойността от 95 997,60 лв., от които 79 998,00 лв. данъчна основа и 15 999,60 лв. ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Каква сума следва да бъде платена от възложителя на изпълнителя след прихващането на дължимата неустойка?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Извън обхвата на материалната компетентност на НАП е изразяването на становища по въпроси, касаещи отношения между търговци и техните контрагенти, както и изчисляването на дължими помежду им възнаграждения. Поради това, становище в тази насока не следва да бъде изразявано.
По прилагането на ЗДДС е необходимо да се има предвид следното. След промяната на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. плащанията за неустойки не се считат за възнаграждения по доставка, независимо от техния характер. Поради това те не могат да участват във формирането на данъчната основа по доставката, следователно върху размера на неустойката не се начислява ДДС.В конкретния случай, обаче, данъкът е начислен не върху размер на дължима неустойка, а върху данъчната основа, определена по реда на чл. 26, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, към момента на издаването на фактурата. Впоследствие е възникнало задължение за доставчика да заплати неустойка за забава. В резултат на това са налице две насрещни вземания, които могат да бъдат прихванати по реда на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). От гледна точка на облагането с ДДС тези вземания са с различен характер. Първото от тях, това на доставчика, е данъчната основа на доставката, върху която се начислява данък. Второто от вземанията, това на получателя, е вземането за неустойка, за което законът изрично постановява, че не се счита за възнаграждение по доставка.Поради това с прихващането на насрещните вземания не се намалява уговореното възнаграждение, а само се погасява част от неговия размер. Предвид изложеното данъчната основа на доставката не е намалена, поради което кредитно известие не следва да се издава, а плащането на неустойката следва да бъде документирано по реда на чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар