2_1892/ 29.05.2007 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.1; чл.6, ал.2
ОТНОСНО: Осигуряване на лице, на което е наложено наказание „пробация” с пробационна мярка „поправителен труд”, съгласно чл.42а, ал.2, т.5 от Наказателния кодекс
Наказанието „пробация” е дефинирано като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно (чл. 42а, ал. 1 НК). Тези мерки са изчерпателно установени в закона като вид, съдържание и размер. Една от тези пробационни мерки е „поправителен труд” /чл.42а, ал.2, т.5 от НК/. Същата, съгласно чл.43, ал.1 от НК се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Предвид цитирания текст, налагането на такава пробационна мярка предполага, че лицето извършва някаква трудова дейност и получава възнаграждение, което е предпоставка същото да е осигурено на някое от основанията на чл.4 от Кодекса за социално осигуряване. В конкретния случай, лицето е по трудово правоотношение и попада в обхвата на чл.4, ал.1, т.1 от КСО като задължително осигурено за всички осигурени социални рискове.
Изтърпяването на пробационната мярка „поправителен труд” не прекратява трудовото правоотношение между Вас и осъденият, възникнало преди това. Такъв способ за прекратяване на същото Кодекса на труда не предвижда. От друга страна включването на такива последици в чл.43, ал.1 от НК, като удръжки от възнаграждението и незачитане на трудов стаж, поначало предполага запазване на трудовият договор, а също така и на всички права и задължения, възникнали в резултат на трудовото правоотношение.
Единствените задължения, които възникват за работодателя са свързани с изпълнение на наказанието във връзка с предвидените удръжки от месечното възнаграждение на осъдения, на основание чл.141е от ЗИН, вр.чл.211 от ППЗИН.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички, възнаграждения, включително начислените и неизплатени /от 01.01.2007 г./ и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителниядоходпо чл.6, ал.2, т.3 от КСО и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
От горното следва, че осигурителните вноски се дължат върху брутното месечно възнаграждение, без да се намалява с удръжките от възнаграждението на осъдения, но не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основната икономическа дейност и квалификационната група на професията /осигурителния„праг”/.
Въпреки, че времето през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж, той следва да се зачете за осигурителен стаж, тъй като лицето отговаря на условията на чл.9, ал.1, т.1 от КСО, съгласно който за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1-4и ал.2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 за съответната професия.
По аналогичен начин се провежда и здравното осигуряване на тези лица.
От обстоятелството, че за лицата по трудово правоотношение с наложена пробационна мярка „поправителен труд” съществува задължение за осигуряване и зачитане на осигурителенстаж, произтича и задължението на осигурителя да подава и Декларация обр. №1 „ Данни за осигуреното лице”, по начин и ред както за всички останалиработници и служители.
‘