ЗДДС, чл.26, aл. 2,ЗДДС, чл.26, aл. 5, т. 4

.№5_20-00-778/ 11.06.2009г.
ЗДДС, чл.26, ал.2
ЗДДС, чл.26, ал.5, т.4
В запитването е посочено, че дружеството се занимава със спедиторска дейност. При извършване на DDP доставка заявителят (американска спедиторска фирма) изисква от Вас да поемете всички услуги, свързани с предоставянето на пратката на крайния получател, включително плащането на ДДС и мита. В този случай фирмата вносител не поема никакви разходи, а фирмата изпращач поема цялостния разход по доставяне на стоката до своя клиент. Вие като спедитор обслужващ тази пратка плащате мито и ДДС, но трябва да получите обратно направените разходи от фирмата изпращач. Всички митнически и транспортни документи са на името на крайния потребител.
При така изложената фактическа обстановка зададеният въпрос се отнася до документирането на платените от Вас ДДС и мито пред изпращача, имайки предвид, че те не са приход за дружеството.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановкаи относимата към въпросите нормативна уредба изразяваме следното становище:
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки без данъка по този закон, като съответно се намалява или увеличава с елементите посочени в ал.3 и ал.4 от същата разпоредба. Също така в чл.26, ал.5 от ЗДДС е предвидено, че определени суми не се включват в данъчната основа на доставката. Един от тези случаи, е този при който на доставчикът се плащат суми за покриване на разходи, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика, за които последният разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право няма на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите ( чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС).
От изложеното в запитването може да се направи извод, че сумите, които получава „X” ЕООД от получателя по доставката, представляват възстановяване на разходи, попадащи в хипотезата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС, поради което същите не следва да участват при формирането на данъчната основа на предоставяната спедиторска услуга.
При положение че лицето, възстановяващо разхода е поискало да му бъде издаден документ за сумата, която е заплатило, предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката, то от страна на „X” ЕООД не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС. В този случай е допустимо документирането на сумите да сеизвърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.

Оценете статията

Вашият коментар