Изх.№53-02-246
19.07.2011г.
чл. 45, ал. 4 от ЗДДС
на чл. 26, ал. 3, т. 1 -т. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е закупило имот с цел изграждане на фабрика за производство.За да бъде пуснато електрозахранването дружеството трябва да осигури трафопост.
В близост до Вашият имот има изграден такъв трафопост от друго дружество, което има съответния електромер ипартида за заплащане на потребената електроенергия в „ЧЕЗ Електроразпределение „АД.
Поставяте следнитевъпроси:
1.В случай, че се договорите с другото дружество да използватесъщия трафопост срещу заплащане на част от разходите заподдръжка и ремонт на съоръжението, ще има ли същото основание да Ви префактурира консумираната от Вас ел.енергия на база данните от контролния електромер. Прилагате проект на договор,в който дружеството собственик на съоръжениятав трафопоста епосочен в качеството надоставчик на електроенергия.
2. Как следва да се документирапрефактуриранетои ще бъде ли налице правотона данъчен кредит за Вас.
Предвид описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище.
Съгласно Закона за енергетиката (чл. 21, т. 7 и 9) Държавната комисия за енергийно регулиране определя правилата за търговия с електрическа енергия и техническите правила на мрежите.
Приложеният към запитването договор не може да се квалифицира, като договор за доставка на електроенергия, до колкотоне са спазени изискванията на Закона за енергетиката и наличието на лицензия за търговия с електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба възмездността на доставката е необходимо условие за да се приложи механизма на данък върху добавената стойност, респективно закона, който го урежда – ЗДДС. Определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно която “безвъзмездна” е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото“.
В случай, че се касае за договор, с който собственика предоставя възмездно да се ползватсградата или части от нея, следва да имате предвид, че отдаването под наем на сграда или част от нея, извършена от данъчнозадължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната, е облагаема доставка на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Изключение е регламентирано с чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който освободена доставка е отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Консумативните разходи за електроенергияи др. подобни са суми, дължими от наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на сграда или част от нея /чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/, или такива, попадащи в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 1 и/или т. 3 от ЗДДС, поради което се включват в данъчната основа на доставката.
Дължимите от наемателя на наемодателя консумативни разходи следва да бъдат документирани чрез включването на тези разходи във фактурите за наемното отношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитни известия към фактурите, с които е документирана услугата за отдаване под наем на сградата или част от нея за съответния наемен период.
Следва да се има предвид, че таковапрефактуриранена разходите е допустимо в случай, че измервателните уреди позволяват безспорно отнасяне на извършените разходи към определения наемател.
Когато префактуриранитеразходи заелектроенергия се използват за целите на извършваните от регистрирано лице облагаеми доставки, съгласно разпоредбата на чл.69 от законащевъзниква право на данъчен кредит при общите правила на закона.
‘