Изх. № 53-04-67
22.01.2014
ЗДДС чл.26, ал. 5, т.1
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
ЕООДима ресторант, в който се предлагат храна и напитки. Доставя се готова храна и до офиса на клиентите. Дружеството щесключи договор съсООД за извършване на услуга, за която ООД ще получи възнаграждение.
ООД щеизпращаклиентина ЕООД, които ще получаваттърговска отстъпка от стойността на консумациятав посоченото заведение. Тези отстъпки ще се отчитат в началото на следващия месец.
Документирането на доставките ще се извършва по следния ред:
-данъчнафактура – за частта,представляващавъзнаграждениеза ООД;
– сметка – известие за плащане – за търговската отстъпка, възстановена на клиетите-потребители.
Според договорните отношения между ООД и ЕООД, търговската отстъпка за реализиран оборот от клиентите – потребители на ще се получава от дружествотосумарно /месечно/ след датата на покупките на клиентите, пазарували приЕООД, и ООД ще разпредели получените търговски отстъпки по сметките на клиентите – потребители. На всяко 1-во число на месецаще издава „сметка- известие за плащане” за сумата на търговските отстъпки и приложена справка към нея за пазарувалите клиенти със SaveCаrd за предходния месец.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въз основа на издадената „сметка-известие за плащане от ООД,ЕООД следва ли да издава кредитно известие с получатели „клиенти на дребно”?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчна основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Едно от изключенията, свързани с определяне на данъчната основа на доставкатае регламентирано в чл.26, ал. 5, т.1 от ЗДДС, съгласно което данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, в случай че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
В разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) е посочено, че чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗДДС, когато търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява с издаване на кредитно известие.
Предвид изложената фактическа обстановкав случая доставката (свързана с търговската отстъпка ) не е документирана с фактура, ас фискална касова бележка.
Поради това, че съгласно чл.115, ал.1 във вр. с ал.3 на посочената разпоредба, кредитно известие се издава към фактура, документираща конкретна доставка, а в случая за покупките на стоки от физическите лицане се издават фактури,следва да се приеме, че не са налице основания за издаване на кредитно известие. В случая, получените чрез ООД търговските отстъпки представляват паричен поток между ЕООД и ООД и следва да се документират с първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7 от Закона за счетоводството (ЗСч.).
Когато за доставките, за които са предоставени търговски отстъпки, на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС не са издавани фактури, данъчната им основа следва да се коригира като в отчета за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, който съгласно чл.124, ал.2от ЗДДС се отразява в дневника за продажби, се посочи стойността на реализираните през съответния данъчен период отстъпки с противоположен знак. В случая следва да се осигури отчетност, даваща възможност за текущ и последващ контрол на предоставените търговски отстъпки.
‘