ЗДДС, чл.26, aл. 5, т. 2,ЗДДС, чл.86, aл. 3,ЗДДС, чл.13, aл. 1,ЗДДС, чл.124, aл. 2,ППЗДДС, чл.62, aл. 2,ЗДДС, чл.17, aл. 2

Изх. №20-00-226
04.07. 2016 г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, чл.26, ал. 5, т.2 от ЗДДС,
чл.86, ал. 3 от ЗДДС, чл. 124, ал. 2 от ЗДДС
чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Като част от групата Д, „Д“ ЕООД ще осъществява доставка на стоки в рамките на Европейския съюз и до клиенти в държави извън ЕС. „Д“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС.
Дружеството ще извършва следните три случая на покупка и доставка на стоки:
1. „Д“ ЕООД ще закупи стоки от Д Дания, прикоето датското дружество ще извърши вътреобщностна доставка (при условия DDU) към Франция. Получател по фактурата, издадена от Д Дания, е „Д“ ЕООД с българския ДДС номер ифактурата е с 0% ДДС.
Транспортът на стоките се извършва от Дания до адрес на доставка във Франция като стоките не преминават през територията на България. След като пристигнат във Франция, стоките се продават от „Д“ ЕООД на друго българско дружество, което не е регистрирано за ДДС цели във Франция.
2. „Д“ ЕООД ще закупи стоки от Д Дания. Получател по фактурата, издадена от Д Дания, е „Д“ ЕООД с български ДДС номер ифактурата е с начислен22% ДДС. „Д“ ЕООД ще издаде фактура на клиент в държава извън ЕС. Транспортът на стоките се извършва за сметка наД Дания до адреса на доставка извън ЕС, като стоките не преминават през територията на България.
3. „Д“ ЕООД ще закупи стоки от Д САЩ . Получател по фактурата, издадена от Д САЩ, е „Д“ ЕООД ифактурата е с 0% ДДС. „Д“ ЕООД ще издаде фактура на клиент в държава извън ЕС. Транспортът на стоките се извършва за сметка наД САЩ до адрес на доставка извън ЕС, като стоките не преминават през територията на България. Митническото освобождаване на стоките се извършва от крайния клиентв държава извън ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.По т. 1 от запитването
– Представлява ли ВОП доставката между Д Дания и „Д“ ЕООД и къде е мястото на изпълнение на доставката?
– Ако мястото на изпълнение е в България, „Д“ ЕООД има ли право на данъчен кредит за начисления данък по ВОП?
– С каква данъчна ставка трябва да бъде фактурирана продажбата към българския клиент?
– Ако мястото на изпълнение е извън България, „Д“ ЕООД следва ли да се регистрира по ДДС в съответната държава и кога възниква задължение за това?
– В кои колони на дневниците по ЗДДС следва да се отразят получената и издадената от „Д“ ЕООД фактури?
2.По т. 2 от запитването
-Къде е мястото на изпълнение на доставката при сделката между Д Дания и „Д“ ЕООД?
-Ако мястото на изпълнение е извън България, „Д“ ЕООД следва ли да се регистрира по ДДС в съответната държава и кога възниква задължение за това?
-Възниква ли право за ползване на данъчен кредит от „Д“ ЕООД?
-Следва ли да се издаде протокол за самоначисляване с 20 % ДДС за получената фактура от Д Дания,в която е включен 22 % ДДС?
-Каква данъчна ставка по ЗДДС трябва да са приложи при продажбата от „Д“ ЕООД към клиента в държава извън ЕС и какво е основанието за неначисляване на ДДС, в случай, че фактурата към клиента е с нулева ставка на ДДС?
– С какви документи трябва да разполага „Д“ ЕООД за доказване истиността насделката?
-В кои колони на дневниците по ЗДДС следва да се отразят получената и издадената от „Д“ ЕООД фактури?
3.По т. 3 от запитването
-Има ли място на изпълнение на територията на Република България за двете доставки?
-Възниква ли задължение на „Д“ ЕООД за начисляване на митни сборове и ДДС?
-Каква данъчна ставка по ЗДДС трябва да са приложи при продажбата от „Д“ ЕООД към клиента в държава извън ЕС и какво е основанието за неначисляване на ДДС, в случай, че фактурата към клиента е без ДДС?
– С какви документи трябва да разполага „Д“ ЕООД за доказване истиността насделката?
-В кои колони на дневниците по ЗДДС следва да се отразят получената и издадената от „Д“ ЕООД фактури?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
По първи въпрос
От изложената в т. 1 от запитването фактическа обстановка е видно, че „Д” ЕООД ще извърши ВОП на стоката във Франция, като доставчикът в Дания ще приложи нулева ставка на данъка в издадената от него фактура.
Във връзка с изложеното по-горе, по отношение на покупката на стоката следва да се има предвид, че:
Вътреобщностно придобиване, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
Предвид това, че стоката не пристига на територията на страната, а ще се транспортира от Дания до Франция за „Д” ЕООД са възможни 2 варианта:
1.Дружеството да извърши ВОП във Франция – в този случай е възможно давъзникне задължение за регистрация на „Д” ЕООД във Франция за целите на ВОП като това обстоятелство следва да се съобрази с изискванията на съответното законодателство във Франция. Тъй като в този случай мястото на изпълнение на ВОП е във Франция е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС,съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната. На основание чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 от същия законов текст възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Предвид изложеното, описаната доставка за „Д” ЕООД е с място на изпълнение извън територията на страната и не възниква задължение за начисляване на ДДС в България;
2.Дружеството да осъществи ВОП по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС – в този случай следва да се има предвид, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Предвид това „Д” ЕООД следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, в който да начисли данък върху добавената стойност със ставка 20 на сто.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от дружеството данък като платец при вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и по чл. 9, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС), следва да имате предвид, че:
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма от ЗДДС.
В случай, че стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация) не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. В този случай приложение намира специалния режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, разписан в чл. 10 от ППЗДДС, който се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9,ал. 3 от ППЗДДС, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане.
По отношение на продажбата на стоката на българското дружество
В случай, че доставката на стоката към клиента – българско дружество се извършва на територията на Франция, то „Д” ЕООД ще извърши доставка с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно правилата на чл. 17 от ЗДДС и режимът на документиране следва да се съобрази със съответното законодателство на страната, в която е мястото на изпълнение на доставката. Това важи и за подаването на VIES-декларация. В този случай следва да се има предвид, че може да възникне задължение на „Д” ЕООД за регистрация за целите на ДДС в съответната държава, където е мястото на изпълнение на доставката.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, от ЗДДС са:
-фактура,
-известие към фактура,
-протокол.
Предвид това документи, издадени по реда на законодателства на други държави не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.
Според текста на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Следователно фактурата, с която „Д” ЕООД документира извършена доставка с място на изпълнение във Франция следва да се отрази в дневника за продажбите в колона 23 „данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС“.
По втори въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. Предвид това, доставката на стоките от Д Дания към „Д” ЕООД, в случай, че стоките не се транспортират, е с място на изпълнение в Дания. В този случай доставката не представлява ВОП, по смисъла на чл. 13 от ЗДДС, поради което„Д” ЕООД не следва да издава протокол по чл. 117 от закона.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДСмясто на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Следователно, доставката на стоките от „Д” ЕООД от територията на Дания до трета страна или територия е с място на изпълнение в Дания. Предвид това за „Д” ЕООД може да възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в Дания, съобразно законодателството там. Документирането и доказването на доставката, във връзка с прилагане на данъчна ставка е в съответствие със законодателството в Дания.
По отношение на правото на данъчен кредит за начисления данък 22 на сто в Дания на „Д” ЕООД следва да имате предвид, че съгласно чл. 7 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка, за да получи възстановяване на ДДС в държавата-членка по възстановяване, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка, подава до тази държава-членка заявление за възстановяване по електронен път, като го представя в държавата-членка, в която е установено, посредством електронен портал, създаден от споменатата държава-членка. Това означава, че следва да подадете искане за възстановяване на данъка по електронен път пред компетентните за това органи в Австрия.
Чл. 8, параграф 1 от същата директива гласи, че заявлението за възстановяване съдържа следната информация:
а) име и пълен адрес на заявителя;
б) адрес за връзка по електронен път;
в) описание на стопанската дейност на заявителя, за която се придобити стоките и услугите;
г) периода на възстановяване, обхванат от заявлението;
д) декларация от заявителя, че не е доставял стоки и услуги, смятани за доставени в държавата-членка по възстановяване по време на периода на възстановяване, с изключение на сделките, посочени в член 3, буква б), i) и ii);
е) регистрационния номер по ДДС на заявителя или референтния данъчен номер;
ж) данни за банковата сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
Освен информацията, определена в параграф 1, заявлението за възстановяване, съгласно параграф 2 съдържа, за всяка държава-членка по възстановяване и за всяка фактура или документ за внос следните данни:
а) име и пълен адрес на доставчика;
б) освен в случаите на внос, идентификационния номер по ДДС или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата-членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на членове 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО;
в) освен в случаите на внос — префикса на държавата-членка по възстановяване, в съответствие с член 215 от Директива 2006/112/ЕО;
г) дата и номер на фактурата или документа за внос;
д) данъчна основа и размер на ДДС, изразени във валутата на държавата-членка по възстановяване;
е) размера на подлежащия на приспадане ДДС, изчислен в съответствие с член 5 и с член 6, втори параграф, изразен във валутата на държавата-членка по възстановяване;
ж) когато е приложимо, частта, която може да бъде приспадната, изчислена в съответствие член 6 и изразена като процент;
з) естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете в член 9.
По отношение на отчетните регистри важи изложеното в отговора по т. 1 от запитването.
По т. 3 от запитването
Предвид разпоредбата на чл. 17 от ЗДДС и това, че при покупката и при продажбата на стоките от „Д” ЕООД същите се намират извън ЕС, то мястото на изпълнение на доставките на стоките е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В този случай „Д” ЕООД следва да прилага законодателството на съответната държава, в която е мястото на изпълнение на доставката.
За документирането на доставката и отразяването й в отчетните регистри важи изложеното в отговора по т. 1 от запитването.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар