№ 210-1/28.02.2013г.
чл. 28, т.2 от ЗДДС
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. № …….,в което е описана следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество извършва производствена дейност, като продукцията се реализира изцяло на територията на страната. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Предстоида се извърши доставка до трета страна, като транспорта ще се организира от получателя. В тази връзка Ви интересува, предвид приложението на чл.28, т.2 от ЗДДС, как следва да удостоверите факта, че получателят по доставката е лице, което не е установено на територията на страната.
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 28, т.2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. В ЗДДС липсва определение за „лице, което не е установено на територията на страната”. Определение следва да се извлече по аргумент за противното от §1,т.11 от ДР на ЗДДС , който определя, че „ лице, установено на територията на страната” е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната, или има постоянен обект на територията на страната.
В ЗДДС не е предвидено доставчикът да удостоверява дали получателят на доставката по чл.28, т.2 от ЗДДС е лице установено на територията на страната, или не, а е предвидено удостоверяване на самата доставка.
За да удостовери, че доставката е по реда на чл.28, т.2 от ЗДДС, доставчикът следва да притежава регламентираните в чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
Съгласно чл. 39 от ППЗДДС, в случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 21 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът по ал. 2 се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
‘