ЗДДС, чл.4, aл. 1,ЗДДС, чл.108

.№ ………………..
Дата, …………………
До
……………………
Уважаеми г-н …….,
По повод въпросите, поставени с горепосоченото писмено запитване, касаещи данъчното третиране за целите на ЗДДС на доставките с изпълнител по смисъла на ЗДДС Български институт по стандартизация, постъпило вна Национална агенция с вх. № …………….г., Ви уведомявам за следното:
По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС „независима икономическа дейност” е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите (чл. 4, ал. 2 от ЗДДС). Използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер, също се счита за независима икономическа дейност (чл. 4, ал. 3 от ЗДДС).
Не са данъчнозадължени лица по смисъла на ЗДДС държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, дори и когато за тях се дължат държавни или местни данъци или такси. Държавни органи по смисъла на закона са и всички юридически лица, създадени със закон, които упражняват властнически правомощия.
Действията или доставките на държавните органи и органите на местно самоуправление са извършени в качеството им на орган на държавна или местна власт, ако за действията или доставките е изпълнено някое от следните условия:
– извършени са на основание на задължение, определено с нормативен акт;
– за тях е определена такса с нормативен акт;
– не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е вменено със закон;
– са безвъзмездни.
Параграф 2 от ПЗР на Закона за националната стандартизацията – ЗНС (Обн., ДВ, бр. 88/ 04.11.05 г., в сила от 5.05.2006 г.) отменя Закона за националната стандартизацията (обн., ДВ, бр. 55 от 1999 г.; изм., бр. 108 и 112 от 2001 г., бр. 13 от 2002 г.), който регламентираше дейностите, осъществявани от Комитета по стандартизация и метрология, в качеството му на държавен орган. До тази дата доставките и действията на комитета, извършвани на основание задължение, определено с нормативен акт не попадаха в обхвата на независимата икономическа дейност, поради което при условията на ЗДДС се считаха за освободени доставки (чл. 33, ал. 2, т. 2 от закона).
Съгласно чл. 6, ал. 2 на Закон за националната стандартизация (ЗНС), считано от 05.05.2006 г., Българският институт по стандартизация (БИС) е юридическо лице със седалище София. БИС извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, следователно института е данъчно задължено лице. Ето защо спрямо осъществяваните дейности и доставки са приложими разпоредбите на ЗДДС по отношение на данъчното облагане, регистрация, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност. В тази връзка, за института възниква задължението да определя своя облагаем оборот (сумата от данъчните основи на извършените от него облагаеми доставки по чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 32 от ЗДДС, с изключение на облагаемите със ставка нула), след изтичането на всеки календарен месец, съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗДДС. При достигане на облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация. При условията на закона освободените доставки не се включват при определянето на облагаемия оборот по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС. При формиране на облагаемия оборот се изхожда от режима на доставките, по повод на които възниква облагаемо данъчното събитие (чл. 24 от ЗДДС), по които БИС е доставчик, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Дейностите, които по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС представляват доставки и са облагаеми, съгласно чл. 32 от същия закон, участват при определяне на облагаемия оборот по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС, включително в случаите на финансиране (субсидия) по смисъла на чл. 20, т. 6 от ЗДДС.
За доставки, по смисъла на ЗДДС, се считат дейностите на БИС, регламентирани със ЗНС, в случаите на прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. В този смисъл облагаем оборот по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС формират, доставките с предмет:
1. Предоставяне на информационни услуги:
2. Продажба на български стандарти и български стандартизационни документи;
3.Всички доставки на стоки и/или на услуги, като например: библиографска справка от една или близки по тематика области, кратка справка за актуалност по номер на стандарт, справка за проформа фактура, библиографска справка за съответния брой стандарти, включително продажба на международни стандарти, продажба на каталог на БДС, услуги, свързани с ползване на стандартизационни документи на място.
При определяне на облагаемия оборот, следва да се имате предвид, че:
І. Доставките с предмет, посочен по-горе в т. 1, по които получател е чуждестранно лице, което няма обект (чл. 20, т. 4 от ЗДДС) на територията на странатаи не е регистрирано по ЗДДС лице, са доставки на услуги, свързани с предоставяне на информация. На основание чл. 33, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 5, буква „г” от ЗДДС тези доставки са освободени, тъй като са с място на изпълнение извън територията на страната;
ІІ. На основание чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена с всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка. Съобразно легалната дефиниция ЗДДС чл. 20, т. 6финансирания (субсидии), пряко свързани с доставки са „безвъзмездно получените средства от бюджета или от други лица, които са пряко доплащане до себестойността на доставяната от получателя на финансирането (субсидията) стока или услуга на трети лица”. В тези случай “финансиранията (субсидиите) се включват в данъчната основа на доставките на стоки и/или услуги. Ето защо безвъзмездно получените от БИС средства, в това число субсидия от държавния бюджет, както и средства от участия в европейски, международни и други донорски програми, по правило подлежат на задължителна оценка от получателя на финансирането (субсидията), дали представляват пряко доплащане до себестойността на доставяната стока или услуга. Ако отговорът на този въпрос е положителен, получателят на субсидиите, следва да ги включи в данъчната основа на доставките, по които е изпълнител на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДДС и чл. 38 от ППЗДДС. От тук следва, че полученото финансиране (субсидия), когато е по облагаеми доставки формира облагаем оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗДДДС, респективно субсидията следва да съдържа включен данък върху добавената стойност (ДДС) (по правилото на чл. 56, ал. 2 от ЗДДС). Имайки предвид разпоредбата на чл. 56 от ЗНС, регламентираща разходването на субсидията от държавния бюджет за дейностите, посочени в т. от 1 до 3 на този член, може да се направи извод, че отпусканата субсидия не представлява доплащане до себестойността на доставяната от получателя на финансирането (субсидията) стока или услуга на трети лица и следователно получателите на субсидия не следва да увеличават данъчната основа на доставяните стоки и услуги, съответно не подлежи на облагане с ДДС.
ІІІ. Приходите от членски внос на членовете на ……., ако не са обвързани с предоставяне на услуги или прехвърляне на собственост върху стоки, не подлежат на облагане с ДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
//

Оценете статията

Вашият коментар