ЗДДС, чл.44, aл. 1, т. 2,ЗДДС, чл.82, aл. 2, т. 3,ЗДДС, чл.21, aл. 4, т. 3

Изх. № 53-02-287
19.07. 2012 г.
чл.44, ал.1, т. 2 от ЗДДС
чл. 21, ал.4, т. 3 от ЗДДС
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Сдружение за електронни комуникации е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано лице по чл. 97а от ЗДДС. Същото е член на асоциация, регистрирана във Великобритания и като член на тази асоциация, сдружението заплаща членски внос, чийто размер е определен съгласно устава й.
Срещу платения членски внос Сдружение за електронни комуникации получава от асоциацията определен вид услуги, като участие в конференции, информационни услуги и други подобни.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Представлява ли чуждестранната асоциацията организация по чл.44, ал.1, т. 2 от ЗДДСи предоставените от нея услуги, считат ли се за освободени по чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗДДС?
2. Следва ли Сдружение за електронни комуникации, като получател на услугите да начислява и внася ДДС върху размера на членския внос?
3. В случай, че Сдружението дължи данък като получател на услуги, по какъв ред може да бъде ползван данъчния кредит?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос: 
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДСопределя доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели.
В конкретния случайпредвид описаното в запитването не става ясно дали чуждестранната асоциацията е създадена с търговски цели, или е организация, която не е търговец, поставяща си цели от граждански характер, в полза на членовете си срещу членски внос.
В случай, че международната организация извършва услуги по предоставяне на достъп до конференции, семинари и информация срещу заплатения членски внос, чрез които постига целите, които си е поставило като такова лице и доколкото доставките не водят до нарушаване правилата на конкуренцията, същите следва да се третират като освободени.
Независимо от обстоятелството, че за получената услуга не се дължи данък върху добавената стойност, същата следва да бъде документирана от страна на получателя чрез издаване на протокол по чл. 117 от закона. Съгласно чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС, протокол се издава и в случаите, когато доставката е облагаема с нулева ставка, както и когато данък не следва да се начислява, като в него следва да бъде посочено основанието за начисляване или неначисляване на данъка.
Предвиденото в чл. 44, ал. 1 от ЗДДС, освобождаване на доставките е допустимо единствено, ако не се нарушават правилата на конкуренцията и ако дейността на чуждестранната организацията е с нестопански характер и е насочена към постигане на граждански цели. В противен случай получаването на услуга за достъп до участие до семинари, обучения, конференции, информация и други подобни срещу членски внос е с характер на облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, само ако съответното мероприятие е на територията на България предвид разпоредбата на чл. 21, ал.4, т. 3 от ЗДДС.
По втори и третивъпрос:
Относно доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
В конкретния случай Сдружение за електронни комуникации в качеството си на ДЗЛ, регистрирано по ЗДДС лицеполучава информационни услуги с място на изпълнение на територията на страната от асоциацията, установена извън страната. В този случай Сдружение за електронни комуникации следва да си самоначисли ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС. 
Относно доставка на услуга по чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се извършват услугите, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им.
В случай, че обучения, семинари, конференции и други се провеждат извън България, то мястото на изпълнение е, където фактически се извършва, т.е извън територията на страната. В чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е регламентирано, че когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, ако е данъчно задължено лице. В конкретната хипотеза доставката не е с място на изпълнение в България и за получателя на услугата не възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съответно не възниква задължение и за самоначисляване на ДДС, чрез издаване на протокол по чл. 117 от закона.
В случай, че обучения, семинари, конференции и други се провеждат в България, то мястото на изпълнение е на територията на страната. В този случай, предвид чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато регистрирано по ЗДДС лице получава облагаема услуга от доставчик, който е установен извън България и няма седалище и постоянен обект на територията на страната, то регистрираното лице следва да си самоначисли ДДС със ставка 20%, като издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС. http://www.tyxo.bg/?79386http://www.tyxo.bg/?109402
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар