1371/07.11.2013
Чл.45, ал.3 ЗДДС;
Чл.79, ал.1 ЗДДС;
Чл.79, ал.6, т.1 ЗДДС.
В писмено запитване, постъпило вна НАП София с вх. № ………………г., изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……. с писмо вх. № ………..г. сте изложили следната фактическа обстановка:
„В” АД е дружество, регистрирано по ЗДДС на …….г. През 2008г. е завършено строителството на разширение на хотел ……..” и жилищна част „…” и „…” по стопански начин, чрез услугите на подизпълнители, за което е издадено Разрешение за ползване № ……………г. Дружеството е ползвало пълен данъчен кредит за вложените материали и СМР във връзка с построяването на сградата. Завеждането на сградата /хотелска част, апартаменти, студия, ателиета, гаражи/ е осъществено въз основа на действащите НСФОМСП – всеки един от активите е заведен по неговата отчетна стойност. Същата е формирана на база съотношение между общо направените разходи за цялото строителство, общата застроена площ и квадратурата на всеки отделен обект.
Изграждането на жилищна част „..” и „..” е с цел продажба.
Във връзка с изтичане на 60 месеца от издаденото разрешение за ползване, сградата и непродадените недвижими имоти в нея не попадат в понятието „нови сгради” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС. Дружеството желае да не начислява ДДС при продажбата на апартаменти, студия и ателиета в горепосочената сграда.
Поставили сте следните въпроси:
1. При избор доставката да бъде освободена по смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС, следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, прилагайки разпоредбите на чл.79, ал.6, т.1 от закона?
2. При условие, че е необходимо извършване на корекция по чл.79, ал.6, т.1 от ЗДДС, по какъв начин следва да се определи размерът на ползвания данъчен кредит, подлежащ на корекция за конкретната продажба?
Предвид изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ изразявам следното принципно становище:
От дадената в §1, т.5 от ДР на ЗДДС дефиниция на понятието „нови сгради” може да се направи извод, че сгради, за които към датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем са изтекли повече от 60 месеца, от датата, на която е издадено разрешението за ползване по реда на Закона за устройство на територията, се считат за целите на ЗДДС за „стари сгради”. По отношение на тези сгради е приложим чл.45, ал.3 от ЗДДС, по силата на който доставката им е освободена от облагане с данък върху добавената стойност.В случаите на продажба на сгради, които не са нови разпоредбата на ал.7 от чл.45 на закона дава възможност на доставчика да избере сделката да бъде облагаема с ДДС.
Когато при продажбата на „стари сгради” се прилага визираният в чл.45, ал.3 от ЗДДС режим на освободена доставка и при придобиването на сградите е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, за доставчика възниква задължение за корекция на ползвания данъчен кредит. Определянето на начина, по който ще бъде изчислен размера на дължимия данък зависи от обстоятелството дали имотът е признат и ползван от предприятието като дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/ или като търговска наличност с цел последваща продажба т.е. като стока, по смисъла на счетоводното законодателство.
За недвижими имоти, които дружеството е признало за дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО корекцията на данъчния кредит при продажбата им следва да се извърши по формулата, посочена в чл.79, ал.6, т.1 от ЗДДС. Ако обаче имотите са заведени като стоки, корекцията следва да се извърши по реда на чл.79, ал.1 от ЗДДС и в този случайдължимият данък е в размер на ползвания данъчен кредит.
В конкретния случай са възможни следните два подхода при определяне размера на ползвания данъчен кредит, който подлежи на корекция :
– когато при придобиването на имотите, за всички стоки и услуги, свързани с изграждането им е упражнено право на данъчен кредит и всеки един от активите е заприходен по неговата отчетна стойност, определена по описания в запитването начин,тази стойност може да послужи като основа за определяне размера на ползвания данъчен кредит;
– когато при придобиване на имотите, за някои от вложените в строителството стоки или услуги не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, с тяхната стойност би следвало да се намали отчетната стойност на актива и полученият резултат да бъде основа за определяне на ползвания данъчен кредит.
При втория подход е необходимо да се извърши задълбочен анализ на вложените в строителството стоки и услуги, за които е ползван данъчен кредит, респ. не е ползван такъв, за да се определи по-коректна основа за начисляване на ДДС.
‘