132/01.10.2009 г.
КСО – чл.4; чл.10; чл.40
ЗДДФЛ – чл.3; чл.4; чл.8; чл.9; чл.37; чл.46; чл.65
ЗСч – чл.7, ал.1
Относно: данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/ и ЗОВ на изплатени възнаграждения начуждестранно физическо лице /ЧФЛ/ от Община за извършена услуга, която услуга и плащане е извършена на територията на Великобритания и Гърция; какви документи трябва да издават самоосигуряващи се лица при получаване на хонорари от платец – Община.
По повод Ваше запитване, постъпило с вх.№г., Дирекция „ОУИ” гр.
Ви уведомява за следното:
Според описаната в запитването фактическа обстановка по Оперативна програма “Административен капацитет”, Общинае изплатила възнаграждения по сключени граждански договори на чуждестранни лица за възложена услуга „Подготовка и участие в провеждане на учебно пътуване на група от български експерти във Великобритания и Гърция”. Услугата и изплащането са извършени на територията на горепосочените страни, членки на Европейския съюз при посещение на групите. Към запитването сте приложили копие на: граждански договор с гражданин на Великобритания, който се задължава да извърши възложената му задача, състояща се от посещение на подходящи обекти и обучение, разработване на материали и предоставяне на други подходящи материали по проучването на опита в публично-частното партньорство; констативен протокол за предаване от ЧФЛ на материалите подготвени във връзка с учебното пътуване и разписка за получено възнаграждение от ЧФЛ.
Въпросите Ви са следните:
1. Следва ли Общинада начислява и внася осигурителни вноски – лични и от работодател?
2. Следва ли Общинада удържа данък съгласно ЗДДФЛ?
3. При изплащане на хонорари по граждански договори на самоосигуряващи се местни физически лица декларирали писмено обстоятелствата, следва ли същите да издават на Община фактура за получения от тях доход съгласно чл.9, ал.2 и чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ?
По първи въпрос:
Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл.4 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл.10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й.
За целите на социалното осигуряване в Република България работата без трудово правоотношение е трудова дейност, обхваната от разпоредбата на чл.4, ал.3, т.5 или т.6 от КСО, която указва следното:
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с разходите за дейността е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата /чл.4, ал.3, т.5 от КСО/. Ако лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението за работа без трудови правоотношения, независимо от неговия размер /чл.4, ал.3, т.6 от КСО/. В същия смисъл горецитираната разпоредба е пренесена в чл.40, ал.1, т.3 от ЗЗО, която регламентира здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение.
След присъединяване на България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.за българската осигурителна система стават задължителни правилата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.
Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетителица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една единствена държава-членка, с оглед да не се препокриват на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от този регламенткато хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
За правилното определяне на приложимата социално-осигурителна схема съобразно разпоредбите на посочените регламенти е необходимо да се изследват всички съотносими обстоятелства за всеки отделен случай, а именно: дали лицето има статут на наето или самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави-членки, къде пребивава и на територията на коя държава-членка полага труд и др.
Предвид изложеното, не можем да се ангажираме с конкретен отговор на този въпрос, тъй като не е налице контретна фактическа обстановка. При повторно запитване от Ваша страна е необходимо да изложите изчерпателно и максимално конкретно всички обстоятелства и факти, които са от значение за определяне на пиложимото законодателство.
По втори въпрос:
За да се отговори изчерпателно и точно на поставения въпрос е необходимо освен да бъде конкретизиран статута на чуждестранното лице, получател на дохода, така също да е налице подробно описание на вида на изплатения доход, независимо от предоставеното копие от договора сключен между Общината и чуждестранното физическо лице. При квалифицирането на дохода е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
Съгласно чл.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Местно физическо лице /МФЛ/ за данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията регламентирани в чл.4 от ЗДДФЛ. Съответно, ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. МФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Следователно, от основно значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне качеството на физическото лице – дали е местно или чуждестранно. От посоченото в запитването е видно, че Вие сте определили получателите на възнагражденията за чуждестранни физически лица иприемайки твърдението Ви, че сте сключили договори с чуждестранни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ, изразяваме следното становище относно данъчното третиране на възнагражденията им.
Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в нашата страна са регламентирани с разпоредбите на чл.8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България. В т.ч. са и авторски и лицензионни възнаграждения, и възнаграждения за технически услуги.
Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, „авторски и лицензионни възнаграждения” е съответното понятие по смисъла на §1, т.8 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, а именно „плащания от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио – или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит…..”.
„“Възнаграждения за технически услуги““ е съответното понятие по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО: „плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
На основание цитираните дефиниции, услугите които ще извършват чуждестранните физически лица ще се смятат и съответно ще се облагат като „авторски и лицензионни възнаграждения” само при условие, че възнагражденията са за използване или правото на използване на съдържащите се в определението понятия, например разработените или предоставените материали да са за използване на авторско право, респективно ноу-хау” или информация за научен опит, и „технически услуги““ само при условие, че са с елементи на консултации и/или маркетинг. Ако действително в естеството на извършените услуги не се съдържат такива понятия, респективно елементи, възнагражденията не са от източник в нашата страна, тъй като не са в обхвата на изрично изброените в чл.8 от ЗДДФЛ доходи и услугите не са извършени на територията на Република България.
При възнаграждения на ЧФЛ с една обща сума, които са както за дейности от източник в страната, така и за дейности които не са от източник в Република България, същата трябва да се раздели между извършените дейности.
На основание чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ, посочените от т.1 до т.12 /в т. ч. „авторски и лицензионни възнаграждения” и „възнаграждения за технически услуги”/ доходи от източник в България, когато не са реализирани чрез определена база в страната, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ, окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода – чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Следва да се има в предвид, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, РБългария има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесетаот Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
По трети въпрос:
Съгласно новата редакция на чл.43 от ЗДДФЛ при авансовото облагане на самоосигуряващите се лица няма да е налице задължение за удържане на данъка от платеца на дохода, а задължението за авансово облагане е вече в тежест изцяло на самоосигуряващото се лице. Съответно, във връзка с тази промяна на ЗДДФЛ са променени и образците на „“Сметка за изплатени суми““ и „“Служебна бележка““, утвърдени със Заповед № 3МФ-2254 от 30.12.2008 г., публикувана в ДВ бр.5 от 20.01.2009 г. Съгласно чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ когато лицето, което придобива дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, ал.4 от посочената не се прилага. В ЗДДФЛ не се съдържа изискване декларацията да е по утвърден образец. Разпоредбата на ал.6 от същата правна норма предвижда, че когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
При това положение документирането на посочения доход следва да се извърши от самоосигуряващото се лице. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Ако самоосигуряващите се лица извършват дейност, за която не са задължени да регистрират извършваните продажби чрез фискално устройство на основание чл.4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, то те могат при определении условия да попаднат в хипотезата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ. Съгласно изискванията на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
На основание чл.7, ал.1 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, следва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на издателя и получателя – по отношение на физическите лица се вписва постоянният адрес, а за юридическите лица адресът на управление. За лицата, които нямат адрес на управление се записва адресът за кореспонденция по ДОПК;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5.име и фамилия на съставителя.
Предвид горното, за изплатените хонорари по граждански договори, Общината следва да получи от самоосигуряващите се лица документ с посочените реквизити, независимо от наименованието, което носи /договор, разписка, протокол и други/.
Ако придобитите от местните физически лица доходи, не са от източниците посочени в чл.10, т.3 /доходи от друга стопанска дейност/ и т.4 /доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество/ от ЗДДФЛ, същите трябва да издадат фактура с реквизити посочени в чл.114, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за извършената от тях услуга, на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС.