Изх. № 53-04-549
01.10. 2015 г.
чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС
чл. 127, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество – Изпълнител с предмет на дейност консултантски услуги в областта на финансите, капиталовите пазари и икономически въпроси ще промотира акциите на друго дружество, развиващо дейността си в сферата на възобновяемите енергийни източници и предлагащо собствени акции на Испански алтернативен пазар. Изпълнителят ще промотира акциите на дружеството от първично публично предлагане /ППП/ на потенциални инвеститори чрез рекламиране на възможностите за капиталова печалба и ще получи комисионно възнаграждение за предоставените услуги.
Изпълнителят не сключва сделки и не договаря покупко-продажба на дружествени дялове и акции.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1.Освободена доставка по чл.46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС ли е предоставената от Изпълнителя услуга?
2.Представлява ли извършената услуга доставка по реда на чл. 127 от ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение № 435/05, “Терминът “договаряне“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1-5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C 235/00, Recueil, стр. I 10237, точка 39). Обратно, не е дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл Решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе, точка 40).”
В случая, за да се приеме, че са налице “услуги по договаряне” – освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, релевантен е фактът дали въпросните посреднически услуги са осигурили на лицето сключването на договор за покупко-продажба на дружествени дялове и дали за преговарящия е налице собствен интерес, произтичащ от съдържанието на договора. Предоставянето на контакти, подготовката, организирането и уреждането на срещи с потенциални клиенти, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни, свързани с проучвания за основната сделка, не са довели до сключване на договори, не следва да се третират като доставки по “договаряне” и нямат характер на освободени доставки, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
Следователно, доколкото възнаграждението към доставчика за действията му попромотиране на ценните книжа може да се обвърже със сключването на договори за покупко-продажба на ценните книжа и от договора на Изпълнителя с възложителя му не е налице някакъв собствен интерес за доставчика, то тези действия могат да се третират като доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗДДС, когато данъчно задължено лице(комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.
В тези случаи са налице три доставки:
1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;
2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите – предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;
3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.
От приложения към запитването договор не може да се направи извод, чеИзпълнителят ще получи акциите, които след това ще предостави, а е посочено, че е упълномощен да ги предлага, поради което не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘