.№ 20-00-283 -1 от
2011 г.
чл. 51, ал. 5, чл.113, ал.4 и 5, чл. 124, ал. 3, чл. 125, ал. 2 от ЗДДС
В писмото е посочено, че дружеството извършва търговия със стоки на територията на ЕС и извън Общността. Дружеството получава авансови преводи от клиентите, преди експедиране на стоката към съответната държава – 20% от стойността на сделката предварително и 80% преди експедиране на стоката.
Въпросите, които се поставят в запитването са:
1.Следва ли да се издава фактура при получаване на авансов превод – 20% от стойността на сделката, представляваща ВОД?
2.Каква е процедурата за издаване на фактура при експедиране на стоката – кредитно известие, с което да се сторнира аванса или фактура с приспадане на аванс?
3.Има ли проблем от гледна точка на ЗДДС, когато авансовото плащане е 100%, два месеца преди датата на експедиране на стоката към друга държава членка на ЕС?
4.Следва ли да се счита, че при авансово плащане при ВОД не е задължително издаването на фактура, а фактурата се издава при фактическото изпращане на стоката?
5.Как следва да се процедура при получен аванс от страна извън ЕС – следва ли да се издава фактура за аванс?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице- доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона. Изрично в ал. 5 на цитираната правна норма е указано, че независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка (ВОД), включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 51 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностната доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната по реда на чл. 25 от ЗДДС, т.е.:
– на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или на датата, на която стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС бъде фактически предоставена, или
– на датата на предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Следователно, за вътреобщностните доставки данъкът става изискуем на 15 – ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако доставчикът е издал фактура преди 15 – ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, то в този случай данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл. 51, ал. 4 от ЗДДС).
Както стана видно по-горе, съгласно чл. 51, ал. 5 от ЗДДС, разпоредбата на ал. 4 на същия член не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие. В този случай данъкът върху добавената стойност става изискуем на 15 – ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за вътреобщностната доставка. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 5 от ЗДДС при ВОД (включително за авансово плащане) фактурата може да бъде издадена в по-дълъг срок, а именно до 15 – то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за доставката.
Предвид цитираните по-горе разпоредби за получено авансово плащане във връзка с ВОД издаването на фактура не е задължително. Такава следва да се издаде задължително при наличие на условията в чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Макар ЗДДС да използва термините данъчно събитие и изискуемост на данъка, за данъчния период на изискуемост на данъка за доставчика не възниква реално задължение за данък по отношение на осъществените през периода ВОД, поради нулевата ставка, относима за този режим.
Известие към фактура се издава в случаите на изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. Ако не са налице такива обстоятелства спрямо извършваната от дружеството ВОД не следва да се издава известие по реда на ЗДДС.
На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през която данъкът за доставката е станал изискуем, съгласно чл. 51 от закона.
Следва да се подчертае, че когато е издадена фактура във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие, данъкът не става изискуем към датата на издаването й, поради което не се отразява в дневника за продажбите, през данъчния период, през който е издадена, а през данъчния период, през който настъпва изискуемостта.
Заедно със справка – декларацията по ЗДДС задължително се подава и VIES – декларация за тези доставки за съответния данъчен период, на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
По отношение на плащането на аванс в размер 100% от стойността на доставката следва да се има предвид, че съгласно чл.79, ал.8 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) при настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.
При получаване на аванс във връзка с износ, разпоредбите на чл.51, ал.5 не са приложими и за получения аванс следва да се приложи общия ред за издаване на фактура при получено авансово плащане, съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗДДС, съгасно която редът по ал.2 не се прилага при получени авансови плащания.
‘