2563-1/17.10.08г.
ЗДДС,чл.68
Във Ваш Протокол за писмено запитване № г., постъпил в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” –и заведен с вх. № ., е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на извършваната ревизия е установено, че през данъчен период м.г. ревизираното лице е отразило в дневниците за покупки и СД по ЗДДС с право на пълен данъчен кредит фактури за закупени резервни части, издадени от „” ЕООД. Като предходен доставчик е посочен ЕТ „”. При извършена от органът по приходите справка в Национална информационна система „ДЕЛФИ” и регистър на НАП е установено, че с решение № г. по ф.дИзх. № се прекратява търговската дейност и се заличава вписването наедноличен търговец , поради прехвърляне на фирмата с предприятието по реда на чл.15 от ТЗ. Със същото решение се вписва промяна на наименованието от ЕТ „” на ЕТ„”, като се заличава като собственики се вписва нов собственик – .
На основание решението на регистрацията по ДОПК и ЗДДС на ЕТ „” е прекратена на …..г.
На …..г. е извършена проверка в търговския обект на ревизираното лице, за което е съставен протокол № . При проверката, на основание предоставено искане за установяване на наличните в производствения обект на дружеството резервни части е установено, че част от тях са налични в склада, а друга част са вложени при извършване на ремонти.
Поставен е следният въпрос: налице ли е право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл.69 от ЗДДС по фактури издадени от „” ЕООД?
На основание изложената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
Легално определение на понятието данъчен кредит е дадено в чл. 68 от ЗДДС.
Съгласно чл.68, ал.1,т.1 от законаданъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка.
Съгласно чл.12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната.
Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява от лицето при условие, че притежава данъчен документ, издаден от регистрирано по закона лице, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател /чл.71 от ЗДДС/.
Предвид горецитираните разпоредби наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС епредпоставка за възникване на право на данъчен кредит.
Събраните в хода на ревизията доказателства, по отношение наЕТ„” не могат да послужат като достатъчно основание, за да се откаже правото на данъчен кредит на ревизираното лице.
От запитването и от приложените към него доказателства не се установява извършена ли е проверка в счетоводството на доставчика, съгласно процедура К-7 „Извършване на насрещна проверка” за изясняване на следните обстоятелства: наличие на ДМА – склад, търговски обект, от който се извършват продажби на стоките, подписани ли са между страните приемо – предавателни протоколи – къде, кога, кои са лицата, предали,респ. получили стоките, извършени ли са разходи, свързани с транспортирането на стоките, налице ли са и други доставки на идентични стоки, по които проверяваното лице е получател, кои са негови доставчици, събиране и на други доказателства, установяващипо безспорен начин наличие на доставка.
Не е видно извършена ли е проверка и на ЕТ „ ”, предвид обстоятелството, че същият е правоприемник на ЕТ „”. Съгласно чл. 6а, ал.1 от ЗДДС /отм./ прехвърлянето на предприятие по реда на чл.15 от ТЗ няма характер на доставка по смисъла на закона. При прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ лицето, което получава стоките и услугите е правоприемник на правата и задълженията, възникващи на основание този закон във връзка с тях /чл.6а, ал.2 от ЗДДС /отм.//.
С оглед гореизложеното след изясняване на всички факти и обстоятелства и анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателстваорганът по приходите,на когото е възложено извършване на ревизията следва да направи преценка за наличието или липсата на правото на данъчен кредит за ревизираното лице.
‘