ЗДДС, чл.7, aл. 1,ЗДДС, чл.17, aл. 1,ППЗДДС, чл.45, т. 2

Изх. №20-00-457
13.11.2015 г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 7, ал. 1 от ЗДДС
чл. 45, т. 2 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да продава свои продукти на Б Норвегия, данъчнозадължено лице установено в Норвегия и регистрирано за целите на ДДС в Европейския съюз на територията на Швеция.
За продажбите дружеството ще фактурира при всички случаи на шведския ДДС номер на Б Норвегия, като доставката е при условия по Инкотермс 2000 – FCA, франко превозвача в гр.Раковски, България, т. е. стоките ще бъдат на разположение на Б Норвегия и всички рискове за стоките ще бъдат прехвърлени в България, в производствената база на продавача в гр. Раковски.
Транспортът ще се извършва от логистично дружество и е за сметка на получателя Б Норвегия. Дружеството ще разполага с товарителница подпечатана от логистичното дружество, но не подписана от получателя Б Норвегия, тъй като стоките ще бъдат директно доставени на краен клиент на Б Норвегия в държава членка различна от Швеция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е вътреобщостна доставка на стоки от „Б БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до Б Норвегия с шведски ДДС номер в случай, че стоките се получават от краен клиент на норвежкото дружество на територията на държава членка различна от Швеция?
2. Международната товарителница (ЧМР) подписана само от изпращача и превозвача, удостоверява ли изпращането на стоки от България към друга държава членки, за да се приложи 0% данъчна ставка от „Б БЪЛГАРИЯ“ ЕООД?
3. Може ли да се приеме, че писмено потвърждение подписано от дружеството спедитор въз основа на изрично пълномощно от Б Норвегия, е достатъчно да удостовери обстоятелствата на чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В ал.2 на чл. 17 от закона еуказано, че мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От изложеното в запитването, може да се направи извод, че в случая са налицедве последователни доставки на една и съща стока, която ще е предмет на един превоз.
Съгласно практиката на Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) с Решение от 06.04.2006 г. по дело С-245/04, EMAG Handel Eder по отношение на мястото на изпълнение на тези две доставки в подобна ситуация, съдът приема, че “ако първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване, което се облага с данък в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата членка на пристигане на стоките. И обратното, ако доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки, първата доставка, която във всички случаи е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита че е настъпила в държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки.“
Следователно, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл. 17, ал. 2, а за другата – по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспорта. Предвид практиката на СЕС, макар двете доставки да са предмет на едно-единствено движение на стоки, те трябва да са последователни във времето.
В тази връзка, с Решениеот 16 декември2010 г. на СЕС по дело C-430/09 Euro Tyre Holding BV се казва, че Шеста директива не предвижда общо правило по отношение на въпроса към коя доставка следва да се отнесе вътреобщностният превоз, ако последният е извършен от или за сметка на лицето, което участва в двете доставки като пръв получател на доставката и втори доставчик. Отговорът на този въпрос зависи от общата преценка на всички обстоятелства, които позволяват да се установи коя доставка отговаря на условията, свързани с вътреобщностните доставки. Според съда, за първото от тези обстоятелства – прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката като собственик в рамките на последователно извършени доставки, е важно да се каже, че междинният купувач може да прехвърли на втория купувач правото да се разпорежда като собственик, само ако преди това то му е било прехвърлено от първия продавач.
Освен това, според СЕС обстоятелство, че прехвърлянето на собствеността върху стоките по първата сделка е станало в държавата членка на изпращането им, не е достатъчно, за да се приеме, че именно първата доставка представлява ВОД, тъй като съда не изключва възможността, второто прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик, също да е станало на територията на държавата членка на първата доставка, преди извършването на вътреобщностния превоз.
В конкретния случай, предвид описаното в запитването и изложеното до тук, доколкото са налице договорени условия по доставка, че стоките ще бъдат на разположение в България на купувача АББ Норвегия с валиден ДДС номер от Швеция, като всички рискове за стоките ще бъдат прехвърлени в производствената база на продавача в гр. Раковски и същият е уведомил доставчика, че ще прехвърли собствеността върху стоките на трети купувач, преди да е извършен превоза,доставчикът „Б БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, следва да начисли 20% ДДС съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС.
По втори и трети въпрос:
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Следователно едно от условията за да е налице ВОД е транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са посочени в разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. В случай, че транспортът от територията на страната до територията на друга държава членка е извършен от получателят на стоката, доставчикът на основание чл. 45, т. 2, б. “а“ от ППЗДДС следва да разполага с писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките.
Независимо от горното преценка за наличие на ВОД, може да бъде направена от орган по приходите в хода на данъчно производство след комплексно изследване на всички относими към доставката обстоятелства и документи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар